Дали водата знае, че сега мисля за нея? Тя тече като времето – безкрай.
Вода… Нима мисълта за тази дума не ни зарежда с енергия? Пред водата се прекланяме като пред свещен граал. Без нея сме обречени. Тя съпътства всеки миг от живота ни, но досещаме ли се тази непредвидима стихия какво послание ни изпраща и какви тайни крие? Къде се е родила, как се е преселила на планетата ни и защо само земляните имаме право да й се наслаждаваме? Но както е казал Монтен: „В природата няма нищо безполезно”.
Водата – чиста, студена, дълбока, мътна, морска, дъждовна, спокойна, разрушителна… Тя е винаги многолика и разностранна, в непрестанно движение, изменение и търсене. Водата олицетворява както живота с неговото зараждане и развитие, така и смъртта със своята разрушителна стихия. Силата й позволява да хвърля в тревога хората, да ги подлудява, да обърква нормалния ход на живота. Вглъбена и замислена, бурна и опустошителна, водата сякаш ни внушава, че в нея се борят две души – на ангел и на демон. Следите, които оставя, реализират или рушат нашите планове. В този смисъл тя е нещо много съдбовно и фатално. Водата излъчва власт, сила, самочувствие и респект. Тя е едно от могъщите чудеса на света, без което не можем.
Водата е огледалото на вселената – или чисто, или мътно. Трябва да решим в какво искаме да се огледаме. Водата може да отвори сетивата ни за света, за всичко, което ни заобикаля. Но ние забързани, улисани, уморени от грижите не обръщаме достатъчно внимание и пропускаме да я погледнем с други очи. А тя толкова ни е нужна! Водата не само управлява живота ни, тя ни напомня за своята упоритост и сила, за своя темперамент и памет. Тя си създава „впечатления” от нас хората и запомня всяко наше въздействие, което я „огорчава” и в един момент ще ни върне това, което е запаметила. Както е казал Нютон - всяко действие си има противодействие.
Завистта, агресията, негативизмът, злобата оставят своя отпечатък върху човечеството. Водата попива всички тези емоции и не позволява да се пренася свободно жизнената енергия. Случайно ли героите от света на приказките търсят „живата вода”? Разбира се, че не. Ние не подозираме, че изворът на „живата” вода не е през девет царства в десето, не е през девет планини в десета, а е някъде съвсем близо - в нас самите. Необходими са само малко усилия.
Замисляли ли сте се накъде може да ни отведе водата, ако се оставим на течението? Погледът ми се рее и загубва в безкрая. Лазурната безбрежност на водата носи успокоение на духа, поддържа копнежа ми по пътешествия, държи ключа на приятелството, лекува жаждата на душите ни. Дава усещане за свобода и простор.
В едно внезапно просветление разбрах, колко малко всъщност е потребно за щастието на нашето ненаситно човешко сърце – да излъчваме любов и да отхвърлим омразата, за да не губим най-важния стимул – желанието за живот.
Но тъжна или весела, бурна или спокойна, топла или студена, шумна или тиха, „жива” или „мъртва”, водата ни носи послание – да бъдем добри и да се вглеждаме повече в себе си.
Затова, за да бъдем здрави, нека й се отплащаме с любов и благодарност!
Аз искам да бъде! А вие?
