В секи може така да уреди делата си, че данъците му да са възможно най-ниски; той не е задължен да избере този начин, по който би плащал максимално на хазната; няма дори и патриотичен дълг в увеличаването на плащаните данъци.
Това са думите на съдията Леонард Ханд от Върховния съд на САЩ при едно от делата за данъчни измами през далечната 1934 г.
Е, след като корпоративният данък в България пада на 10 процента, това не е ли подкана за тези български служители, които работят на трудови договори, да регистрират фирми? Ако това ще намали данъчните им задължения, разбира се.
Нека вземем за пример един млад финансов анализатор, Петър Иванов, който работи на трудов договор с брутна заплата от 1500 лв. Това означава, че разходът на фирмата за него е 1835.65 лв., като се включат и осигуровките за сметка на работодателя. Без да променя нищо в начина на работа, той може да си направи фирма, например АБВ ООД, която да получава поръчки всеки месец за 1835 лв. от бившия си работодател и настоящ възложител.
Звучи лесно и напълно законно, но дали и в каква степен това ще е изгодно за него зависи от много неща. Например от разходите на фирмата - еднократни като таксите за регистриране и постоянни, като счетоводните разходи.
Освен това парите на дружеството не са на физическото лице собственик Петър Иванов и ако той иска да има пари за харчене, трябва да си определи възнаграждение за личен труд.
В примерната схема на плащанията е предположено, че за да максимизира печалбата, Петър ще си определи заплащане от 338 лв., защото, като се махнат от тях 35% нормативно признати разходи (ЗОДФЛ, чл.22, ал.1, т.1г), остава минималната сума, върху която трябва да се осигурява, а именно 220 лв. Тази сума също така е под облагаемия минимум.
Данъците се плащат последователно - първо ще се плати корпоративен данък от 10% върху печалбата, а след това върху остатъка ще се начислят 7% данък дивидент, когато физическото лице Петър Иванов получава парите от АБВ ООД.
Какво показват сметките? При разход на работодателя от 1835 лева месечно, Петър ще получава 12 730 лв. годишно, ако работи на трудов договор, и
16 660 лв., ако си регистрира фирма.
На пръв поглед задачката е решена с голямо мнозинство в полза на фирменото решение - с около 3930 гласа. Не трябва да се забравя обаче, че освен финансовите фактори има и други.
Например удобството. Когато човек работи на трудов договор, той няма взаимоотношения с държавата - работодателят се грижи за това. Всичко, което се случва, е, че човек работи, на края на месеца получава чистата си заплата, трудовият стаж му тече и може да кандидатства за големи кредити.
При фирменото решение обаче възложителят (т.е. фактическият работодател) превежда една сума и след това всички разплащания с държавата остават за сметка на фирмата на предприемчивия гражданин, в нашия случай - на АБВ ООД.
Това означава допълнително главоболие като счетоводство, ежемесечно превеждане на осигуровки в НАП, плащане на данъци, попълване на всякакви формуляри, бюрокрация и т.н.
Дали тези усилия си заслужават спестените пари всеки може да прецени за себе си. В случая разликата от 4000 лв. може би е достатъчна, но ако например говорим за човек с брутна заплата от 900 лева, то печалбата му би била около 1600 лева, т.е 133 лева на месец за всичкото това главоболие.
Ако обаче все пак Петър прибегне до този вариант, следва друг въпрос - дали това е легално намаляване на данъците или данъчна измама.
В делото, от чието решение е откъсът в началото, съдията Ханд и неговите колеги са решили в полза на държавата. Решението им се основава на това, че макар и спестовният данъкоплатец да е спазил буквата на закона, е нарушил неговия дух. Така всъщност деянието става не легално избягване на данъци, а данъчна измама.
Онзи случай обаче е съвсем различен и примерът с АБВ ООД попада в графата с легално намаляване на данъците. Има достатъчно хора, които ползват този метод и сега, и намаляването на корпоративния данък от 15 на 10 процента просто го прави по-изгоден за по-широк кръг от хора.
В крайна сметка изборът се свежда до следното: повече пари или повече спокойствие. И този въпрос всеки работодател и служител трябва да реши сам за себе си.
Ако се регистрира фирма
01 От данъчна и юридическа гледна точка има смисъл да се регистрира ООД или ЕООД, но не и ЕТ.
02 Регистрацията на фирма струва около 600 лева - 300 са държавните такси и още толкова за адвокат.
03 Трябват поне 5000 лева капитал, които банката задържа временно, докато съдът извърши регистрацията.
04 В зависимост от дейността може да има и патентен данък.
05 Месечните разходи за счетоводство и превеждане на задължителните вноски може да варират от 50 до над 150 лева, при това, ако дружеството не е регистрирано по ДДС.
06 За да не се наложи регистрация по ДДС, оборотът за предните дванадесет месеца не трябва да надхвърля 50 хиляди лева. Над този праг може да се възстановява ДДС, но сериозно се утежнява и оскъпява счетоводството.
07 Трябва покупка на касов апарат (поне 200 лв.), ако ще има различни от електронните плащания.
08 Първата година корпоративният данък се внася всяко тримесечие, след това - авансово всеки месец.
09 Може да се начисляват разходи на фирмата за счетоводство, GSM, покупка на техника, литература или консумативи. Не е така за автомобили, домакински уреди, вноски по лични кредити и т.н.
10 Нужна е ежегодна заверка на трудов стаж в НОИ.
11 Парите от личен труд са видимите през годината доходи. Ако са малки, тегленето на ипотечен кредит може да се затрудни. Ако са големи, намалява печалбата на фирмата.
12 Всеки месец се превеждат осигурителни вноски в НАП. Плащанията, включително и данъци, може да се извършват и онлайн. Декларации може да се подават и онлайн с електронен подпис.
