Фестивалът започна с малка демострация срещу една бъдеща война в Ирак. После гледахме филми за поражението на човешката съдба, деформирана в огъня на поредния световен конфликт ("В този свят") или пък жертва на нечия политическа демагогия ("Животът на Дейвид Гейл"). Сянката й изскочи от далечното минало, когато един жест на всевластния император е струвал живота на хиляди хора. Политиката е онзи възбуждащ фон, върху който днес мнозина строят своите амбиции ("Цветя на злото") или се опитват да разчистват сметки с несъществуващи противници ("Признанията на един опасен ум"). Политиката навлиза в интимния живот на индивида, където ерозира чувства, руши привързаности и стари приятелства ("Малки рани"). Тя разделя хората ("Светлини", "Резервни части") и се опитва да лиши от памет днешните поколения ("Good Bye, Ленин!").
Но трябваше само Дъстин Хофман да прочете своето слово, за да стане ясно, че в Берлин наистина уважават и ценят отговорното политическо мислене. Големият актьор се обърна към ръководителите на своята страна с предупреждение да не повтарят грешките на миналото и да не въвличат друго поколение в тресавищата на нов военен конфликт. Той се обяви срещу двойния стандарт на политиците, чудовищните манипулации на общественото мнение, срещу съзнателното преиначаване на историята. Дали гласът му ще бъде чут където трябва? Изкуството трябва да поставя неудобни въпроси пред политиците, ако не иска да бъде само бизнес в индустрията на забавлението.
Бл линале доказа колко е важно киното да говори на хората и с езика на политиката. Не само защото всекидневието е буквално задръстено с отпадъците й, но преди всичко защото животът ни е обречен да бъде функция на нечии политически амбиции.
