FIAT Bravo/Brava (Автомобилът на старо: плюсове и минуси)

Ако титлата "Автомобил на годината" отразяваше реалните качества на колите, FIAT несъмнено щеше да се ползва с реномето на производител на най-добрите возила в Европа. Италианците изглежда са абонирани за престижното звание - всеки нов модел на компанията я печели без особени затруднения в конкуренцията на не по-малко именити марки. Историята се повтори и през 1995 г., когато FIAT представи наследника на Tipo (носител на титлата за 1989 г.) Bravo/Brava. Елегантият дует (или далновидно вложените за спечелването на симпатиите на специалистите средства) моментално грабна приза, а надеждите на заклетите фиатаджии за пореден път излетяха в орбита. Тандемът трябваше завинаги да скъса с недотам слънчевия имидж на прдшественика, а непобедимият Golf най-сетне да си намери италианския майстор. Осем години по-късно вече е ясно, че амбициите са опрвдани само частично - в сравнение с Tipo Bravo/Brava решително са голяма крачка напред. /Надеждността на италианската продукция обаче отново отстъпва на конкурентите от Германия и Япония. Някои шегобийци даже побързаха да отбележат, че този път FIAT категорично е направил грешка с подбора на името за симпатичния хечбек.
И така - струва ли си интересът към апенинката? Отговорът на този въпрос определено е положителен, стига купувачът да е склонен да прости на Bravo/Brava някои дребни недостатъци. Под елегантната външност на FIAT-а се крие изнендващо високо по стандартите на производителя качество на изработка. Ръждата отдавна не е проблем на италианските коли, а и лаковото покритие си го бива. Прилична сглобка, богато оборудване и разнообразие на модификациите - какво повече му трябва на човек? Доброто впечатление от Bravo/Brava развалят все дреболии - прекъсващи заради оксидация контактни клеми на вратата на багажника, прекалено широки предни колонки, които ограничават видимостта, потропващи механизми за регулиране на седалките...

В началото на 1997 г. FIAT отзова голям брой автомобили за отстраняване на досадни недостатъци като зле закрепени тасове, каучукови упплътнения на вратите и проникване на вода в багажника. Дизеловите версии от 1996 г. имат проблеми с гърловината на резервоара, а в някои модификации шумоизолацията определено може да бъде по-добра. Контурът на предните седалки трудно минава за съвършен, а задният диван на Bravo определено е недостатъчен за трима. Италианците провеждат още няколко акции за отстраняване на дефекти - самоволно разрегулиране на педала на съединителя, калпава пробка на резервоара на бензиновите версии, заради която в салона мирише на гориво, протрит в скоростната кутия гумен маркуч на хидравликата на волана, вибриращ капак на жабката и т.н.
В духа на най-добрите италиански традиции Bravo/Brava може да се похвали с пъргави и темпераментни

двигатели,

чиито параметри позволяват еднакво приятна експлоатация в града и по магистралите. Предлагат се общо 6 бензинови мотора с работен обем 1 242, 1 370, 1 581, 1 596, 1 747 и 1 998 см3 и мощност съответно 80/82, 75/80, 90/103, 103, 113 и 147/154 к.с. Дизелът (1 910 см3) съществува в три разновидности - атмосферна (75 к.с.), турбокомпресорна (100 к.с.) и Common rail (105 к.с.). Агрегатите са надеждни и не показват сериозни дефекти, стига да не се смятат първите две години от производството. FIAT отстранява повечето от тях в рамките та гаранционния срок - например течовете на масло от семеринга на разпределителния вал в колите с 1.4- и 1.6-литров мотор, внезапно прекъсващата циркулация на масло заради метална стружка, образувана в процеса на работа и запушваща клапана на маслената помпа. Всички модификации имат проблем с термоизолацията на катализатора, а най-мощната версия HGT с петцилиндров двигател от Lancia Kappa често страда от повреди в диференциала поради рязко потегляне.

Всички мотори са чувствителни към качеството на горивото, а препоръчваното от FIAT масло Selenia действително е най-доброто за модела. Кандидат-купувачът трябва да знае, че ангренажните ремъци на Bravo/Brava издържат най-много 60-65 000 км, след което имат навика да се късат и да предизвикват маса поразии. Капризна е и запалителната система, контактите по която често нарушават нормалната работа на двигателя. Колкото до оптималния избор, повечето познавачи на модела препоръчват 1.6-литровата бензинова машина.
Bravo/Brava предлага комфортна возия, но при по-лоша пътна настилка

окачването

става шумно и не филтрира достатъчно добре неравностите. Според статистиките заветната цифра при него е 80 000. След този пробег обикновено се налага смяна на маншони на полуоските, амортисьори, втулки на носачите, лагери и практически цялата ходова част. Добрата новина е, че операцията не е скъпа и се налага отново чак при пробег 120-140 000 км.
Сред по-значимите недостатъци на

трансмисиите

трябва да се отбележи трудното превключване на предавките при по-висока скорост.

Макар да няма никакви основания за сравнение с FIAT-овете от по-старите поколения, проблеми тормозят и

електрическата инсталация

Във всички бензинови модификации работи бавно стартерът, а серийно монтираният имобилайзер често осуетява всякакви опити на собственика да запали двигателя. Оригиналната стереосистема също показва дефекти - откази на паметта, зле закрепени копчета на управление, проблеми с касетоприемника, "жужене" в тонколоните и т.н. Поврежда се и климатикът на някои коли от 1996 г. Независимо от изброените дотук дефекти обаче, Bravo/Brava е нелоша алтернатива на шампионите от Голфовия клас - най-малко заради цените на употребявани екземпляри и евтината поддръжка.