Н апрежението на пазара на зърно расте в края на жътвата заради ниските изкупни цени и скъпите горива, предупредиха производители. Фермерите от Старозагорско, Плевенско, Хасковско, Добричко и Бургаско заплашиха от днес да блокират основните магистрали в знак на протест срещу незаинтересуваността на държавните институции именно по проблема с високите цени на дизела, който използват.
"Фермерите са притиснати от акциза върху горивата, който ще им бъде възстановен едва след приключването на есенната сеитба. Освен това, ако стагнацията на пазара продължи и хората не пласират произведените количества сега, много от тях са заплашени от фалити", обясни Красимир Аврамов от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
"Въпреки обещанието, че нафтата за земеделска техника ще се облага с 50 лв. вместо с 380 лв. за тон, ние купуваме скъпото гориво, а разликата в цената ще ни бъде върната едва след като представим всичките си фактури от жътвата и сеитбата", каза и Георги Балев от асоциацията.
Очакванията сушата в Европа и в България да доведе до увеличаване на цените на пшеницата на вътрешния пазар също не са се сбъднали. Търговията на стоковите борси в страната е заспала, а зърнопроизводителите не приемат ниските оферти на търговците. Котировките на Софийската стокова борса се движат между 160 и 180 лв. за тон, но редките сделки, които се сключват в някои региони на страната, са по около 145-160 лв., съобщиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Най-тежко е положението в Южна България, където почти няма търсене на жито.
Вътрешният пазар леко се раздвижи само след като от 1 юли беше пусната безмитната квота за внос на пшеница в Европейския съюз. Разрешените количества са 387 хил. тона. От тях 300 хил. вече са изнесени, съобщи зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова.
Румъния също внесе 40 хил. тона българска продукция, за да попълни дефицита си. Зърното беше купено от Североизточна България заради ниските транспортни разходи. До пристанище зърното се изнесе на цена от 195 лв. на тон, като транспортните разходи са около 20 долара.
Цената на пшеницата в България трябва да е поне 200 лв. на тон, настояват производители. Разходите за обработка на декар тази година са около 65 лв. Средните добиви зърно в южните части на страната са около 310 кг от декар и при 140-150 лв. за тон, каквито са офертите в момента, стопаните ще получат по около 47 лв. приходи. "Така на декар губим по 15-20 лв.", поясни още Красимир Аврамов.
Ако фермерите обаче оставят зърното си на съхранение, след месец ще го продадат с печалба, още повече че с времето качеството му се подобрява, обясниха експерти.
В същото време на световните борси пшеницата поскъпна с близо 10% за последния месец. Чикагската стокова борса (CBOT) затвори в петък при цена на стоката от 3.96 долара за бушел, или 144 долара за тон. През седмицата търговията на пазара, който е сред най-показателните за зърното, вървеше дори на нива над 4 долара за бушел.
Сред причините за високите цени е закъснението в прибирането на реколтата в Централна Европа и фактът, че фермерите не бързат да продават реколтата си в очакване на нови рекорди. Допълнително напрежение на пазара внесе и новината, че реколтата от зърно на Германия е значително (между 5 и 8%) по-лоша от очакваното.
Доминиращите очаквания са за продължаване на поскъпването, особено в момент, когато Азия търси все повече пшеница от региона около Черно море. Цените имат доста потенциал за ръст, особено поради притесненията за реколтата в Северна Европа, коментира пред Ройтерс Валенти Силвисюк, директор на руската компания "Настюша".
Според търговците цената у нас е по-ниска от световната заради по-лошото качество на зърното. Мелничари коментират, че след студената и дъждовна пролет почти 80 на сто от добивите са с показатели за фуражно зърно. Глутеновото число, което определя хлебопекарните качества, е паднало до 17-20 при нормални стойности от 26-28, поясниха експерти.
Хлебопроизводителите също са песимисти за качеството. "Добър хляб от такава пшеница ще стане само с много подобрители. Дори ако цените на зърното се запазят като сегашните, цените на хляба през есента ще се повишат поне с 5 ст. за килограм само заради допълнителните съставки, които ще се влагат", заяви Георги Попов от Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Националната служба по зърното ще представи официалните резултати за качеството на тазгодишната реколта до 15 август, съобщи шефът й Злати Златев.
Дори и да не фалират заради стагнацията на пазара, зърнопроизводителите по-трудно ще намерят и средства за сеитбата. Решение на този проблем те виждат в увеличаване на субсидиите през есента до поне 5 лв. на дка. Засега разчетите на фонд "Земеделие" са безвъзмездните помощи на дка да бъдат 2.50 лв., а краткосрочните заеми - 1.50 лв.
Стопаните имат и други искания - митниците да възстановят разликата в акциза веднага, държавният резерв да изкупи 113 хил. т зърно по 200 лв. за тон, а държавата да интервенира на пазара с остатъка от средствата, които миналата година бяха гласувани за изкупуване на 150 хил. т зърно. Предложенията им ще се гледат на извънредна среща във вторник между представители на асоциацията и министрите на земеделието Нихат Кабил и на финансите Пламен Орешарски.
Заместник-министър Светла Бъчварова обаче каза, че държавата не може да интервенира, ако парите не са заложени в бюджета през миналата година. Тези пари не са превеждани на земеделското министерство, затова сега не можем да се намесваме на пазара, поясни Бъчварова.
В същото време президентът Георги Първанов обяви пред производители от Варненско, че пазарът на зърно трябва да се следи много внимателно и ако се наложи, държавата да интервенира за поддържане на добри цени.
След жътвата
Очаквана реколта - 3.2 млн. т - с 20 на сто повече от 2005 г.
Средни добиви - 346 т от дка
Ожънати площи - 9.3 млн. дка
