Да се даде тласък на европейската икономика, да се подобри инфраструктурата, да се реформират социалната система и пазарът на работната ръка - всичко това не само звучи като вълшебна приказка, а си е вълшебна приказка, защото програми за харчове, финансирани от дълг, не могат да бъдат прилагани за манипулиране на икономическите цикли, пише "Франкфуртер Алгемайне".
Излизащият в Париж "Интърнешънъл Хералд Трибюн" припомня, че и двете страни две години поред надхвърлят тавана на бюджетния дефицит, наложен от Пакта за стабилност, и е сигурно, че ще го надхвърлят и тази година. Въпреки това и двете единодушно отхвърлят мерки за икономии с аргумента, че това щяло да сложи край на всички изгледи за икономическо съживяване.
Германският "Тагесшпигел" отбелязва, че е забележителна историческа ирония фактът, че двете страни от ЕС, дали инициативата за сключването на Пакта за стабилност, за пореден път ръка за ръка ще го нарушат.
Друг германски вестник - "Тагесцайтунг", се пита дали демонстрираното в Берлин френско-германско единство е добро или лошо за ЕС. В съюза е аксиома, че когато френско-германският мотор работи добре, целият ЕС набира скорост. Обаче във френско-германския алианс липсва един много важен елемент - той не е открит за всички, които биха искали да се присъединят към него. Ексклузивните общества трудно могат да се впишат в базисната философия на ЕС, която гласи, че решенията се вземат общо, пише "Тагесцайтунг".
Френският "Монд" смята, че Париж и Берлин все не успяват да се харесат на европейските си партньори. Когато двете страни спорят, всички се безпокоят, че Европа спира. Но когато двете са в съгласие, ги подозират, че се опитват да наложат диктата си. Френско-германската сърдечност никак не е по вкуса на останалите партньори в съюза, които се чувстват пренебрегнати и изправени пред свършения факт на една двустранна антиамериканска позиция, още по-неприемлива поради това, че е представяна като "истинската европейска позиция", пише "Монд".
Германският "Берлинер Цайтунг" намира двойни стандарти във френската външна политика. Разногласията със САЩ около Ирак и с Европейската комисия около нарушаващия правилата дефицит демонстрират противоречие в международните позиции на Франция. Париж използва морални аргументи, за да се бори с господстващото положение на Вашингтон в света, и в същото време неморално и безогледно използва позицията си на сила в Европа, пише "Берлинер Цайтунг".
Целият испански печат коментира една снимка - премиерът Хосе Мария Аснар се ръкува с либийския лидер Муамар Кадафи. Но докато мадридският "Ел Мундо" пише, че Аснар не е трябвало с присъствието си в Триполи да предоставя легитимност на такава зловеща фигура като либийския лидер, барселонският "Ла Вангуардиа" пише, че Кадафи иска да заздрави връзките си с Европа и да привлече инвестиции, затова ръкостискането с него е положителен факт.
Чешкият "Хосподаржске новини" смята, че изявлението на US президента Джордж Буш, че няма доказателства, свързващи сваления иракски лидер Саддам Хюсеин с нападенията от 11 септември 2001 г., не е променило мнението на седем от всеки десет американци, които са убедени в обратното. Вестникът отбелязва иронично: "Джордж Буш и кръгът около него могат заслужено да се гордеят с този факт, защото той показва, че систематичните им усилия не са отишли напразно.".
