България в исторически и геополитически аспект винаги е била част от Европа. Със своята многовековна история тя е важна част от културно-историческото наследство на Стария континент. От 2007г. сме пълноправни членове на ЕС, равностойни партньори за общо бъдеще и просперитет.
За мен това не е просто фраза, а лично усещане. Мисля, че повече млади хора трябва да почувстват пулса на „живата" Европа и тогава ще станат наистина съпричастни към проблемите, които стоят пред всички европейски граждани. Ще се почувстваме отговорни пред бъдещето и поколението след нас.
Общите проекти със страни партньори от ЕС и включването в общи форуми с младежи от останалите държави са много подходящ начин да изразим своето мнение, да добием самочувствието, че общото европейско бъдеще зависи от всеки нас.
Проектната дейност е изключително подходяща, защото проектите се отнасят до решаването на актуални и реални проблеми чрез дейности извън училище, в които се съчетава знание, преживяване и действие. Учениците се убеждават в практическата полза от своята работа, което ги мотивира за довеждане докрай на поетите ангажименти.
Чувствам се изключително обогатен с участието си в Европейския Научен Парламент през март 2010г. в гр. Аахен, Германия.
Европейският Научен Парламент е престижен международен форум, който се организира за втора поредна година от Техническия университет в Аахен.
Подборът на участници бе стриктен. В специална онлайн платформа на сайта на ESP всички ангажирани с темата „Вода" можеха да вземат активно участие. През януари жури оцени качеството на нашите публикации и избра по един отбор от европейска страна, включващ четирима ученици и преподавател. Щастлив съм, че бях част от отбора, единствен представител на България на форума в Аахен, като ученик на ПМГ „Св. Климент Охридски" - гр. Монтана.
Темата тази година бе повече от благодатна за нас. Скоро завършихме друг международен проект с участие от нашето училище - „From Sky to Tap" по Коменски, съвместно с училища от Великобритания, Италия, Испания и Франция. Натрупаният положителен опит ни помогна за оригиналното и пълноценно представяне по време на дискусиите в тематични групи в Парламента.
В първите дни от пребиваването ни в Аахен проведохме редица полеви тестове на качеството на водата на различни извори в града и околността.
Организаторите ни позволиха да изберем в коя подкатегория имаме най-голям интерес - „Вода и политика", „Вода и икономика", „Водата и моите отговорности", „Водата и обществото", „Вода и технологии".
Като ученик в паралелка „Информатика", аз избрах „Вода и технологии". В самата група сформирахме две сфери на интерес - „Европа и развиващият се свят" и „Енергетика". Присъединих се към първата.
Заседанията и дискусиите се проведоха на 24 и 25 март в Аулата на Техническия университет в Аахен - най-големият в Западна Европа.
Основният проблем пред всички участници бе как да опазим водата и да ограничим нейното замърсяване.
В течение на дискусиите научих и някои интересни факти, представени от водещи учени в сферата, които ни насочваха в разсъжденията с тематични презентации. Например ООН говори за намаляващите водни ресурси и замърсяването, но в същото време правото на достъп до вода не е включено в Списъка на общочовешките права на Организацията.
Съгласен съм с изказаната от моите колеги позиция, че медиите имат водеща роля при формирането на индивидуалното отношение към проблема с водата, както и за социалното й припознаване. Научих също и за т.нар. „виртуална вода". Това е количеството от ценната течност, използвано при продукцията на стоки за бита и храни. Важно е да се отбележи, че тази „виртуална вода" е кумулативна. Произвеждането на 1кг. пшеница например използва 1300л вода, 1кг яйца консумира близо 3300л, а за създаването на една тениска „струва" над 4 тона вода!
Крайният продукт от тази конференция е „Декларацията от Аахен". Тя има препоръчителен характер и се изпраща до водещите международни институции, включително Европейската комисия и Организацията на обединените нации. Горд съм, че предложих добавка в препоръките към Европейския съюз, която успешно защитих пред останалите участници и те приеха нейното включване в текста на Декларацията. Според мен ЕС трябва да има водеща роля в отстояването на правото на достъп до вода на развиващите се държави.
Важно е да се отбележи, че промяната в съзнанието на хората, както и правната рамка за опазването на водата, трябва да протече низходящо. Европейската комисия трябва да създаде законовата уредба за проблема, която да бъде наложена на правителствата на страните членки. Националните правителства трябва да сведат тези изисквания до държавните дружества, НПО и социални обединения. От там те трябва да достигнат до обикновения човек. Дори едно звено от тази верига да не сработи, целият механизъм няма да бъде успешен - „Цялата верига е толкова здрава, колкото най-слабото й звено". Освен това трябва да се създадат и съблюдават разширени стандарти за използваната вода в домакинствата и в промишлеността.
Стойностно предложение на Европейския Научен Парламент е препоръката към ЕС за организиране на „Ден без вода".
Важна теза, която също откри своето място в Декларацията от Аахен е: „Ролята на Европа не свършва на нейните граници". Това е нещо, което сякаш забравяме. Разбира се това не изключва и съществуващите вътрешни проблеми с водата, като засушаванията в Северна Испания, както и в части от Италия.
Участието ни в този престижен международен форум не е само престиж, но то ни даде самочувствие за равнопоставеност като европейски граждани и като млади хора, които моделират своето бъдеще.
