Л ятото дойде, а с него се увеличиха и вълните имигранти, които вече традиционно заливат испанските Канарски острови.
Само за пет дни на островите се изсипаха 1300 нелегални имигранти от Африка, а 28 души загинаха, опитвайки се да се доберат по море до Европа. Годишно по пътя към ЕС загиват около 3 хил. души.
Какво движи тези масови потоци към ЕС? Според комисаря по вътрешните работи и правосъдието Франко Фратини почти сигурната перспектива за работа, след като веднъж са влезли на територията на съюза. След дълго обмисляне на правилата за контрол върху миграцията към ЕС Фратини и неговият екип най-накрая излязоха с решение.
Европейската комисия оповести, че предлага на Европейския съвет и на европарламента да разгледат директива, която налага тежки санкции на работодатели, наемащи нелегално пребиваващи работници. В текста се съдържат най-различни наказания за прегрешилите работодатели.
Освен че ще плащат глоби, социални осигуровки и ще поемат разходите по екстрадирането на работника, в зависимост от степента на нарушението бизнесмените ще трябва да понесат тежки административни и в някои случаи дори наказателни санкции.
Сред първите влизат лишаването от държавни субсидии и право на участие в обществени поръчки за срок от пет години. Вторите се отнасят до тежки случаи като многократното наемане на нелегални работници, наемането на голям брой такива или принуждаването им да работят в особено тежки условия.
Тъй като ЕС няма правомощия да се намесва в наказателните законодателства на страните членки, този прецедент може да предизвика сериозни спорове.
Такъв случай обаче вече има през 2005 г. и той е разрешен от Европейския съд в полза на Брюксел. Тогава съдът реши, че Европейската комисия има право да определя кои случаи на екологични престъпления подлежат на наказание.
Според Фратини до 16% от европейския бизнес се намират в сенчестата част на икономиката и една голяма част от него като земеделие, строителство и домашни услуги е отворена за нелегалните имигранти. Като конкретен пример бяха дадени италианските фермери, които бяха заплашени, че ще връщат пари от еврофондовете, ако бъдат заловени да ползват нелегален труд.
"Рискът да те хванат е на практика несъществуващ", заяви обаче еврокомисарят, цитирайки изследване, според което само около 2% от 22-та милиона регистрирани фирми в ЕС са били проверени. Неговото предложение е това число да достигне 10% годишно, което би означавало много по-мащабни проверки в страните членки и далеч повече работа за местната полиция.
Изчисленията на еврокомисията показват, че броят на нелегалните имигранти се движи между 5 и 8 милиона души, а всяка година те нарастват с близо половин милион. Същевременно легално влизащите имигранти в ЕС са 600 хил. годишно.
Пострадалите от новата директива ще са предимно "алчните работодатели", които изнудват нелегалните работници да прекарват по 12 и повече часа на работа без адекватно заплащане и условия на безопасност, твърдят от комисията.
Затова и наказателните мерки влизат в сила само когато прегрешението е трето в рамките на две години. Въпреки това в някои държави, като Великобритания например, е трудно да се установи самоличността на даден работник, а и фалшифицираните документи са сериозно разпространени.
Матю Ноулс от британската федерация на малкия бизнес предупреди, че фирмите не бива да страдат заради провала на правителството да спира имигранти. Всъщност интересното в случая е, че директивата на ЕК покрива не само юридическите, но и частните лица, които например наемат на работа нелегални имигранти, за да поддържат къщата им.
Една от най-големите световни компании за човешки ресурси - "Менпауър", предвиди в скорошно изследване, че ЕС ще изпита в следващите няколко десетилетия нужда от около 60 млн. работници.
За да компенсира тази липса, директивата на ЕК предвижда сериозни поощрения за легалните имигранти, както и така наречената кръгова миграция, която ще привлича хора от различни региони и ще им предоставя работа за няколко години с перспективата после да се завърнат по родните си места и да продължат бизнеса там.
Комисията иска от страните членки списъци с областите, в които се нуждаят от работна ръка, по които ще бъдат планирани и общите имиграционни политики.
Подобно партньорство ЕС ще осъществява със страни от Африка и Азия, като Сенегал и Мали например, където вече се откриват центрове за Европейска работна мобилност. В тези центрове местните хора, искащи да започнат работа в Европа, ще проверяват наличните места, както и изискванията на различните държави и ще кандидатстват за работа.
Системата вероятно ще изпита доста трудности, преди да започне да функционира, но Брюксел го разглежда като по-добър вариант от това да прибира лодките с нелегални имигранти в Средиземно море и Атлантическия океан.
криза, която тихо расте" />
