Дали да си загрижен за околната среда е просто популярна мода в момента? Понякога изглежда твърде неестествено това грижовно отношение към природата. Нима наистина всички са толкова отговорни за промяната на климата или просто искат да са популярни и в тон с тенденциите в обществото? Големият брой сайтове, които събират подписи за хиляди знайни и незнайни каузи и милионите потребители, които доверчиво оставят данните си тук и там, за да „спасят" Земята, поразително напомнят детска игра. Увлеченията на малките момиченца по изрусената и гримирана Хана Монтана са всъщност копие на действията на възрастните, които също така наивно и сляпо вярват, че имитирайки някой кумир, те стават по-популярни, по-интересни и дори по-интелигентни. Тъжно и глупаво, но факт.
Едва ли природата се трогва и решава да остане девствена и чиста, само защото ние от добра воля пестим електроенергия, когато въобще се сетим да го правим. Китовете и тюлените в океаните също не са особени успокоени от факта, че хората са събрали няколко тона хартия с ненужни подписи или са излезли на протест в тяхна защита. Може би дори е лицемерно това решение на обществото да се загрижи за природата. Продължаваме да изхвърляме найлоновите торбички с боклуци през терасата и в същото време се борим с климатичните проблеми, попълвайки анкети в интернет, излизайки на протести с големи плакати с разтърсващи надписи, призоваващи еко-съвестта ни да се събуди.
Предприемчиви експлоататори дори използват тази масова практика „да сме зелени" за свои собствени цели. В интернет вече се продават (при това доста добре) няколка наръчника със еко-идеи, а тениските с надписи „Спаси природата" отдавна са донесли сериозни приходи на производителите си. Цялата кампания да рециклираме, да пестим вода, електроенергия и всичко, що може да се спести, започва да се превръща в открито манипулиране на обществото. В най-скоро време еко-движенията ще станат почти толкова популярни колкото глам-рока през 80-те или емо-вълната в наши дни.
Не е лошо, че хората са се втурнали да спасяват планетата. Напротив - колкото повече се сещат да изключват лампата, когато излизат от стаята, толкова по-дълго ще издържи крушката. Но дали наистина всички, носещи зелени тениски и излизащи на протест всяка неделя, осъзнават какво наистина правят? След дъжд - качулка ли е рециклирането на найлоновата торбичка, която въобще не ни е трябвала, за да донесем покупките вкъщи? Какво променя засаждането на едно дърво зад блока, когато с удоволствие се тъпчем в безбройните хотели, изникнали на мястото на вековните борове?
Човекът е най-умното животно, с най-голям капацитет на мозъка, със самосъзнание, със способност да разсъждава и да изразява мислите си членоразделно и в повечето случаи смислено. Най-умното животно. Също така най-лицемерното и несъмнено най-лесното за манипулиране. Ние държим на чистотата около нас - имаме прахосмукачки, дузина препарати за почистване на различни повърхности, няколко вида сапуни и перилни препарати. Домовете ни миришат на химически цветя, а терасите ни скриват безрбойните опаковки, грижливо прибрани в торбички и складирани за вечни времена в междублоковото пространство. По-съзнателните от нас редовно посещават жълтите контейнери и изхвърлят пластмасата, с ясната идея, че тя ще бъде извозена някъде, а ние ще бъдем блажено излъгани, че е рециклирана. Защото човечеството е било достатъчно умно да я изобрети и достатъчно глупаво да не помисли за последствията. И ако апокрифните (засега) твърдения, че в Атлантическия океан плува огромна маса пластмаса, убиваща всякакъв живот по пътя си, се окажат верни, а не просто поредната манипулация на обществото, то вероятно ще се появят още много кампании, събиращи подписи в подкрепа на загиващите морски създания.
Понеже надеждата умира последна, можем просто да продължим да разделяме хартията от пластмасата и да се подписваме навсякъде, да садим дръвчета и да почистваме пред блока веднъж годишно. Защото какво друго може да направи един обикновен човек, освен да следва еко-модата и да се надява, че един ден някой от тези „дизайнери" на популярни идеи наистина ще се замисли за природата и ще създаде нещо смислено и полезно.
А за тези, които не искат да следват сляпо обществената мания, представляваща състезание по най-убедително опазване на околната среда, остава да използваме способността си да мислим трезво и да вярваме на собствените си идеи. Ако отделим съзнателно малко време и се замислим простичко как да не замърсяваме толкова много природата, как да живеем по-рационално и в хармония със заобикалящия ни свят, със сигурност ще открием нещо с по-голям ефект от изключването на осветлението. Крайно време е да спрем симулирането на мисловна дейност и да размърдаме тези полу-закърнели вече мозъчни клетки в полза на една пряко засягаща ни кауза - бъдещето на природата. Природата под терасите и зад гаражите, природата или каквото е останало от нея в планините, природата на планетата като цяло.
Не само ще докажем, че не следваме сляпо модата в обществото, но и че, все още знаем как да разсъждаваме, а точно това ни прави хора.
