Всеки ден пътувам из улиците на Града с тролеи или автобуси, прекарвайки дълги часове на безсмислено взиране през прозорците в опит за бягство от реалността на претъпканото тясно пространство и плашещи типове, навярно избягали от някой дом за социални грижи. Всеки ден рея поглед към напечените бетонни сгради или търся утеха в синьото небе с неизменно посивени от смога краища. Този полет на съзнанието извън стените на автобуса ден след ден ме наведе на една мисъл- какво не правим правилно? Къде в подхода си грешим?
Има и други големи градове по света. Десетки пъти по-големи, претъпкани дори в по-голяма степен и все пак неизправени пред постоянно дебнещата заплаха от получаване на задух насред улицата или от топлинен припадък заради отразената от бетона жега. Градове, които от разстояние не изглеждат като размазано тъмно петно и дърветата в околовръст не са поръсени с прахоляк, носен от вятъра. Те не са синоним на непоносимо зловоние и не са заобиколени от хектари пустеещи и засипани с отпадъци земи. Из центъра им не се носят найлонови торбички и реките, преминаващи около тях не са натровени завинаги. Бихме могли да продължим да изброяваме и всичко това ще се отнася за много от Градовете и Градчетата на България.
Ден след ден въпросите КАК ДА ПОПРАВИМ ВСИЧКО ТОВА? и КЪДЕ БЪРКАМЕ? не напускаха ума ми.
Получих просветление благодарение на една статия. В нея се разказваше за нововъведената система на засаждане на градини върху покривите на сградите. Технологията е проста- на покрива се изсипва определено количество пръст, при нужда се изгражда проста напоителна система, донасят се растенията и се засаждат. Честито! Вече имате собствена градина на покрива, където можете да бягате от градските шум и суета и да се наслаждавате на истинско спокойствие.
Но това не е всичко. Оказва се, че слоят почва, поставен върху покрива, е отличен топлоизолатор - държи и студа, и жегата далеч. Освен това заздравява самия покрив и го предпазва от прокапване например.
Но това също не е всичко. Всеки може сам да избира какъв тип растения да бъдат засадени на покрива му- полски, горски, градински... Каквото пожелаеш!
Но това далеч не е всичко. Най-важните от всички ползи и причини да засадим растения на покрива са екологичните. Покривните градини действат като живи бели дробове на градската среда. Те пречистват въздуха, поглъщайки вредните емисии, отделяни от автомобилите и „издишват" чист кислород. Така качеството на въздуха в и около града се подобрява многократно и се създават по-добри условия за съжителство с естествената флора и фауна, които обикновено са жестоко потъпквани и унищожавани десетилетия наред. Освен това самите градини биха могли да бъдат толкова красиви, че да спират дъха на човек (съдейки по снимковия материал към онази статия). Всъщност те са същински съвременни градини на Семирамида (в ролята на пустинята- градът).
Тогава осъзнах, че именно това липсва на Града- бели дробове и душа в едно. След това пътуването ми с раздрънканите мотриси придоби нов смисъл. Започнах да се взирам не в прозорците и не в хората, а в покривите. И то не в онези, керемидените, които носят най-много очарование, а в плоските покриви на сивите панелни блокове или на свръхмодерните бездушни бизнес-сгради. На всеки плосък покрив, който откриваха очите ми фантазията ми поставяше Градина- дали от полски цветя или със средиземноморски храсти, или с кактуси, или с палми зависеше от настроението ми. Така грозният сив зловонен Град започна да придобива по-свеж вид, да ухае по-добре на ръба на възприятията ми, да се усмихва. Слънцето вече нямаше да бъде враг, който да превръща улиците в пещ, а птиците нямаше да се гушат уплашено само по малките улици.
Засега това е само блян. В някои западноевропейски и американски градове създаването на градини на покривите вече не е изключение, а правило. Това е нещо, регламентирано чрез разпоредби, подпомагано и съфинансирано, а понякога и извършвано изцяло от администрацията. Оказва се, че и в България вече има фирми, които предлагат изграждане на градини на покривите. Но това засега е само един безкрайно скъп лукс за средностатистическия гражданин.
Иска ми се да вярвам, че и ние можем да проявим нужната инициативност (защото да очакваш нещо просто да се случи е безцелно занимание) за въвеждането на облекчения, съфинансиране и съгласувани проекти. Че екологично съобразената градска среда е възможна. Че хармонията съществува и че не е необходимо природата и живота на хората да са разделени от десеткилометрова мъртва буферна зона, засипана с найлонови торбички. Че мога да имам градина, въпреки че всичко около кооперацията, в която живея в момента е застроено до последния сантиметър.
Че Висящите градини на Семирамида не са само мит в съвремието.
