От училище не съм писала есета. Всъщност това е „опит да направиш нещо" - от френски.
И така, представям моето есе:
Тъй като съм на етапа „всяко пътешествие започва от първата стъпка", отколкото „подготвените умове правят велики открития", ето как и накъде вървя всеки ден.
Началото бе поставено с красивата платнена торбичка, която Бистра - моя приятелка - ми донесе. А може би всичко е започнало, когато съм прекарвала най-много време с баба ми. Защото моите впечатления и досега си остават, че възрастните хора, или така наречените пенсионери, реюзват най-много (даже 2 от 3 - reduce-reuse-recycle), купуват сезонни плодове (вярно, когато цените са най-ниски), търчат след теб и ти напомнят, че пак не си загасил осветлението. Но най-вероятно става въпрос за някакво натрупване от впечатления.
Близките ми приятели не се интересуват дълбоко от темите, свързани с опазването на околната среда. Което ме кара да се чувствам доста странно на моменти. Сякаш понякога смятат, че съм заразена с точно такава „екомания", която не проумяват напълно. Общо взето важно е да споделим с другите това, което вече сме научили. Скоро например една колежка ме попита как така полиетиленовата торбичка е по-вредна за природата от хартиения плик, който държах, след като заради него са били изсечени дървета. Е, сега вече знае и мисля, че би ограничила използванетo. Освен това няма да пропусна да и дам малко цифри за размисъл във връзка с торбичките. Образованието отваря очите на хората за правилния подход и многото възможности, които не са забелязвали преди.
Също така бързият успех е невъзможен, но постоянството определено дава резултати. Особено там, където има условия да покълне желание за природосъобразно поведение. Казвам го от опит. Някои от колегите на работа започнаха да се заразяват малко по малко от моята „мания". Което, разбира се, не си поставям за цел, но няма как да не ме радва.
За щастие открих на събитията и дискусиите, които се организират във връзка с опазването на околната среда и посещавам, че има и много други, активно вълнуващи се от тези проблеми, въпроси и отговори. Освен това доказват, че може да се живее в по-голям синхрон и хармония с природните процеси, без това да ти пречи или ограничава. И с опита и знанията си са способни да те очароват за по-малко от пет минути. Надявам се да открия приятели и сред тях. А защо не и тук - чрез този конкурс.
Всъщност днес, когато зеленото е на мода - кратки призиви от телевизията, списания, дори на полиетиленова торбичка, която щяла да ограничи замърсяването чрез многократното си използване - е важно да различаваме greenwashing-a. В един момент се оказва, че е по-добре да използваш пластмасова чаша, отколкото порцеланова и т.н., коeто именно тази объркана и нарочно подадена грешно „зелена" информация, изкривява.
И все пак думата зелен разбрах, че не може да стане банална. Нито да заглъхне, както мнозина предричат от години. Всичко зависи от това кой я произнася и зад нея стои ли истината. От умението ни да различаваме кога е най-подходящо да я заградим с тъжни и иронични кавички.
Стъпките по пътя към зеленото не минават по тръни. А много от тях са елементарни. Ще споделя още от моите: изборът на по-малко опаковани храни и напитки (Видяхте ли вече виолетките, всяка от които в плика е увита с отделно целуфанче?); разделното изхвърляне на отпадъците; двустранно използване на хартията; изборът на стъкло пред пластмаса, когато е възможно(стъклото не вреди на природата); използването на много по-ефикасни вещества и средства за почистване, вместо пълните с вредни химикали и усмихната домакиня на опаковката туби в магазина (можете лесно да откриете повече информация за това - става дума просто за оцет, сода, цитрусови екстракти, етерични масла, микрофибърни кърпи и др.); участие в залесявания (може да си посадите и плодни дръвчета някъде наблизо, аз скоро очаквам вкусни круши от моето първо дърво) и въобще - участия в подобни събития; правя много красиви опаковки за подаръци от списания и картички, използвам подарените ми хартиени чантички; избягвам да купувам стоки, за които изглежда много вероятно да се повредят след няколко месеца(това, заедно с други неща продиктувани и по други причини - като напр. - не купувам вестници, знам, че нямалява вредното ми въздействие и това ме мотивира допълнително); изключвам климатика и всякакви ел. уреди, които не използвам (и намалявам сметките); внимавам какво подарявам (наскоро в тази връзка видях чудесна книга за деца, в която много симпатично е обяснено защо и как могат да се грижат за околната среда). Предстоят още много подобни лесни и полезни.
Освен това, важно е по пътя да намерим приятна компания. За да не чувстваме като последния мохикан, а и е доста по-ползотворно. Можете да започнете и превръщането на офиса ви в зелен, когато сте готови. А после защо не и цялата организация, ако е по-голяма. Тъй като участвам в една такава инициатива, категорично мога да заявя, макар да е близо до ума, че това освен еко е и от финансова гледна точка много печелившо. Чрез редуцирането на използваните ресурси се спестяват удивително много средства. Сега се предлагат много варианти и начини за това. Може да се оптимизира работния процес и определено вдъхновението е лавинообразно. Да не говорим за освежаването на атмосферата. Опитайте, няма да останете незабелязани, а и удовлетворението е много приятно чувство.
Все пак големите компании са най-големите замърсители. Но те не работят без хора, нали? Е, Хора, може да се намали вредата и това да е доходоносно, а и няма да са така неподготвени заради изчерпването на ресурсите.
Планетата ни се задъхва, съответно и ние. От болести, причинени от замърсяването на въздуха загиват повече хора, отколкото при автомобилни инциденти. Постоянно се повишава нивото на страдащите от астма, хроничен бронхит, сърдечна и белодробна недостатъчност и алергии. Замърсяването на почвите и водите е не по-малък проблем.
В един филм се казваше, че хората реагират на непосредствена опасност, а не на такива, които все още са обект на прогнозиране. Е, относно това смятам, че проблемите ни с природата вече са факт и се забелязват все по-често, все по-явно.
Важно е подобни теми да се обсъждат, а след това или паралелно да се пристъпи към действия, което всъщност често не е толкова трудно, иначе думите изветряват.
Личния пример е също страшно важен.
За финал искам да пожелая и едновременно призова:
Позеленявайте активно и с постоянство!
