- Нека да припомним, МВФ ли дойде в България, защото желаеше да направи това и имаше възможността, или вие сте тук по инициатива на България и на онези, които управляват страната?
- Много добър въпрос, защото много често разглеждат МВФ като нещо, което идва отвън и налага своята политика. Не, ние сме в България по искането на правителството на България. В един момент България имаше особена нужда от кредитите на МВФ и успяхме да помогнем.
В момента българското правителство не взема кредити - по-скоро връща взети предишни кредити - и в момента се занимаваме главно със съвети и подпомагане на българското правителство.
- Как да обясним тогава на широката публика, че вие сте тук по покана на българското правителство, а много често българските правителства се извиняват с вас за това, че трябва да бъдат взети някакви непопулярни мерки? Вие как си го обяснявате?
- Това е трудно взаимоотношение - може би най-добрият начин е сравнение с гимнастическия салон. Ако някой отиде там с прекалено високо тегло, трябва да предприеме съответни действия - да си наеме специален треньор, който от началото, първоначалните две седмици, да му наложи много трудни упражнения.
След това обаче, като се почувства по-добре, естествено, ще може да се заеме и с останалите неща. По същия начин стоят нещата и с присъединяването на държави към МВФ.
И ние като тези треньори даваме съвети. Същото искат и нашите майки и баби - поднасят ти голяма баница, а пък ние трябва да отговорим, че треньорът ни в този момент не позволява това.
Ето това са нашите съвети - имам предвид политиката, предупрежденията, които правим.
От една страна, е вярно, че вие сам сте наел своя личен треньор, но от друга - той осигурява дисциплина, която пък ви помага да възстановите своето състояние. Ето така обяснявам това взаимоотношение.
- Българската баница, ако използвам вашия израз, расте, що се отнася до макроикономическите показатели. Поправете ме, ако греша. Хората обаче някак си не усещат това в желаните темпове.
Къде е във всичко това ролята и може би, както някои смятат, вината на МВФ, който ограничава възможностите да се плащат, да кажем, толкова високи заплати, колкото, разбира се, на всички им се иска?
- Да, има доста разочарования, защото всички искат заплатите да растат по-бързо, но по принцип процесът е доста бавен. В България базата на заплатите е много по-ниска, отколкото в ЕС, а пък причината е, че
производителността в България е много по-малка, т.е. продукцията, която произвежда един работник, е много по-малка, отколкото в ЕС.
Този обем на продукция се увеличава: влизат нови инвестиции, въвеждат се нови технологии, хората говорят все повече чужди езици - всичко това увеличава ефективността на стопанската дейност.
Важното е обаче, че тази ефективност трябва да се увеличи, ако искаме да има нарастване на заплатите, и то по-бързо - т.е. колкото е по-бързо се увеличи ефективността, толкова по-бързо ще растат и заплатите.
И ние усещаме този натиск за по-бързо нарастване на заплатите в сравнение с растежа на ефективността, но ако това се допусне, износът на България за чужбина няма да бъде възможен, няма да има и туристическа дейност.
Така че засега България се движи бавно, но има неща, които трябва да се направят, за да се движи по-бързо, като инвестиции. Чисто и просто - не може да се скочи веднага на по-горното ниво.
- Нека и аз да припомня, че и производителността на труда в България е пет пъти по-ниска, отколкото в ЕС - почти пет пъти, а енергоемкостта на българската икономика е около 8 пъти по-голяма - т.е. разходите са много по-големи за производство на даден продукт.
Как обаче да си обясним, че в България в момента има 15% увеличение на дефицита по текущата сметка, което е трикратно увеличение за последните две години, даже може би по-малък период - докъде води това?
Вашата оценка или може би предупреждение? Т.е. ние потребяваме повече, отколкото можем да си позволим - така излиза.
- Точно така, потребявате и инвестирате, бих казал. Това, за което става дума тук, е, че в страната влизат и се купуват много повече стоки и услуги в сравнение с това, което изнася България.
Това е така, защото потреблението се развива бързо - кредити от банките, кредитни карти и така нататък, а от друга страна в България влиза и значителен поток на инвестиции, който пък по-късно ще подобри ефективността.
Значи, има добра страна в този дефицит по текущата сметка, но темповете там са много бързи и това е тревожно. Все пак се надяваме да има известен спад - да слезе до 12-13% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Всъщност тук се вижда, че онези проблеми, за които говорихме... т.е. една страна не може да си позволи да се движи по-бързо от това, на което е способна.
- Защо, г-н Роуф, МВФ е за ограничаване на кредитирането, което звучи като ограничаване на конкуренцията между банките, както и срещу надбавките за прослужено време, което в очите на много хора звучи като крайно консервативна и рестриктивна мярка?
- Тук става дума за два въпроса. По въпроса за банките - става дума за вземането на кредити и ръста на тези кредити, което създава рискове.
В никакъв случай ние, от фонда, не искаме да няма кредитиране - въпросът е това кредитиране да не расте с онези темпове от предишните години, когато беше 50% годишно.
По въпроса за класовете - аз се изненадах от реакцията - това е един от аспектите, по които говорим отдавна, като възможност за подобряване на производителността на системата.
Нашето мнение е следното: това е остаряла система, заплатите трябва да се базират на резултатите от пазара.
Ние всъщност не искаме тези класове да отпаднат, а чисто и просто да бъдат добавени към реалните заплати на хората, може би да се предвиди някаква друга стъпка на увеличение, но да не се използва тази стара система.
А и превратното тълкуване тук е, че МВФ и правителството искат да премахнат...
- Нека да видим, обаче, какъв е случаят с погледа върху заплатите извън София в едно конкретно предприятие, в един друг град. Искаме сега да ви покажем българския опит с видеоматериал от Силистра...
Областта е на седмо място по безработица в страната. Заплатата, която получават работещите в частния сектор, е около и малко над минималната и 1/3 от тази заплата се формира именно от добавки. Ако те бъдат премахнати, това ще намали доходите на 25 000 души.
Преговорите по тази конкретна точка с българското правителство, поне по съобщение на българските официални власти,завършиха с това, че и вашето предложение не се прие. Това зле ли е за отношенията с МВФ?
- Това, което се разбрахме с българското правителство, е да продължи... да обясни предложението ни, идеите по този въпрос, да продължи дискусията с профсъюзите. Виждаме, че работодателите с желание са готови да приложат тази стъпка.
Тук, обърнете внимание, нашата цел не е да премахнем класовете. Мерките, които например обсъждаме с правителството, са горе-долу заплатите да останат в същия размер, като обикновено се промени системата, структурата на заплатата.
Важното е да няма възможност да се пренасят класовете поради възраст или прослужено време от едно предприятие в друго. Според мен това не е най-важната мярка - това беше една от по-малките мерки, които предложихме, за да стимулираме икономиката в България, и една такава промяна... това дори, че я няма в момента, - няма да навреди...
- Кое е по-голяма заплаха за българската икономика - инвазията на евтини азиатски стоки или качествената конкуренция на производството от ЕС - и как България в тази преса би могла да се чувства или да намери изход от това положение?
- Нека да разглеждаме всички тези неща и като възможности, и като трудности. И от тази гледна точка България е в добро състояние като позиция да се конкурира спрямо ЕС поради това, че разходите за заплати и труд са ниски, и този ресурс не може да се използва много дълго, защото никой не иска нещата в България да стоят така.
А и за това ще помогнат и инвестициите, които идват тук от ЕС. Но вие сте прав, че ако една икономика трябва да се развива добре в Европа, тя трябва да се базира на квалификация, на познания, на умения, а пък това вече е много голямо предизвикателство за страната и трябва да се вземе сериозно предвид, а по него засега не се работи сериозно.
В предишния период тези показатели бяха добри. В момента пада и броят на децата в училищата и т.н., а образователната система трябва да се базира на по-малко, по-квалифицирани учители, по-малко училища, но по-качествени - и парите, които влизат там, да водят до добри резултати.
- Имаме много малко време до края. Вие също като представител на МВФ... споразумението изтича през септември - какво ще се случи след това според вас, кажете ни много накратко?
- Мисля, че България ще продължи да се развива добре. Да вземем моя пример с физкултурния салон - въпросът е да сте в добро състояние...
- Ще има ли нова форма на продължаване на споразумението след септември, когато изтича?
- Може да има малко удължение, но по принцип програмата скоро ще приключи. А пък фондът ще посещава България на определени интервали за разговори и консултации, и то не в контекста на програмите, по които работихме досега, а във връзка с отделни проблеми...
