"Къде са хората в стопяваща се България?" - под това заглавие излизащият в Париж в. "Интернешънъл хералд трибюн" помества поредния репортаж от страната ни с автор Матю Брунвасер:
Когато е основан през 1959 г., социалистическият миньорски град Лъки е бил толкова нов, че разполагал с родилно отделение, но не и с гробищен парк. Днес населението на Лъки е 4000 души, докато през 1990 възлизаше на 10 хил.
Все още работят само две от петте цинкови мини, които не са в състояние да издържат на световната конкуренция, а родилният дом е затворил врати.
Почти сме запълнили гробището, оплаква се кметът Тодор Тодоров и разказва, че в общината бързат да намерят нов терен.
Впрочем родопският град Лъки не е запуснат - улиците са чисти и подредени, много от обществените сгради са прясно боядисани. Само местните жители знаят какво липсва на града им - хората, които по-рано изпълваха улиците.
Градът ни буквално умира, казва Мария Иванова, която работи в кафене на сенчестата главна улица. Според нея няма препитание и поради това всички млади хора са заминали другаде.
Лъки е един от най-крайните примери за обезлюдяването в България, чийто демографски срив е смятан за най-драстичния в света. След 1989 г. е намаляло населението в 20-те най-големи града на страната. Изключение прави само столицата София.
Според прогноза на неправителствената организация "Population Reference Bureau" (PRB.org), базирана във Вашингтон, между 2005 и 2050 г. населението на България ще намалее с 34% от 7,7 на 5 млн. Единствената държава, която ще изгуби повече население в този период, е
Свазиленд, където 38% от населението са заразени със СПИН
Въпреки че този проблем засяга много други европейски страни, в България той се усложнява още повече от ниския стандарт на живот, обяснява Емилия Войнова, която завежда отдела за демографска политика в Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
Тя изготвя национална стратегия за повишаване на жизнения стандарт, така че българите да имат повече деца, да емигрират по-малко и да живеят по-дълго.
Затрудненията на България изпъкват още повече, ако се направи сравнение с Италия, чието население също намалява. На един пенсионер в Италия се падат само четирима работещи, докато на двама пенсионери в България - по един и половина работещи.
Йордан Калчев от Националния статистически институт (НСИ) обяснява, че смаляването на популацията е започнало още при комунизма и се е ускорило със сриването на старата система и икономиката след 1989 г.
Според него между 1989 и 2004 г. страната са напуснали 800 хил. българи, което съставлява около 10% от населението.
Нещата се влошават още повече поради това, че мнозинството от тях са били млади хора. Те чувстват бъдещето си несигурно и това се отразява на репродуктивното им поведение, допълва той.
На всяка жена се падат по 1,3 деца, колкото й в Германия. За да се запази числеността на населението обаче тази цифра трябва да нарасне до 2,2.
В момента 144 населени места имат... 0 жители
Други 337 са с 10 или по-малко жители. Според официалните данни в Балкан Махала, на около 12 км от Лъки, живеят осем души.
Местните хора - представители на две фамилии, обаче твърдят, че всъщност са петима, защото третото семейство заминало още миналата година.
По хълмовете наоколо са пръснати около 30 къщи с каменни покриви и просторни дворове, повечето от които изоставени.
През 1964 г., когато затворили училището, Никола Стойков бил четвъртокласник. Той все още живее в това село заедно със своите родители. Всеки си има отделна къща, разполагат и със земи - но "няма кой да ги обработва".
"Държавата не може да направи нищо за нас. Останаха само стари хора", добавя той, докато храни прасетата.
Баща му - 84-годишният Васил Стойков, в това време обядва с кисело мляко, салата и свинско, всичко собствено производство. Дрехите на гърба му също не са купени от магазина - домашно тъкани вълнени панталони, плетени вълнени чорапи и плетен кафяв пуловер без ръкави.
Тук стана много скучно, казва той, докато оглежда панорамата от сини планини и зелени хълмове. До хоризонта се виждат само няколко постройки. "По-добре да ни няма. По-възрастните измряха, а младите си тръгнаха", въздиша старецът.
По на запад, в Дупница, на 70 км южно от София населението е намаляло до 44 хил. при 57 хил. в края на 80-те.
При комунизма около 70% от населението работело в големите заводи, повечето от които обаче днес са затворени - също като мините в Лъки. На преминаващите с автомобили Дупница предлага
постапокалиптични картини на невероятен индустриален упадък
Докъдето стига погледът по международния път, който минава през града, се виждат огромни ръждясващи фабрики и складове с редици изпочупени прозорци.
В центъра на населеното място, пълен с разпадащи се сгради, безлични обществени здания и модерни кафенета, двама пенсионери седят на пейка в парка.
Тъкмо си припомняхме, че преди години оттук не можеше да се мине, защото в летните вечери беше пълно с хора. А сега не се вижда жив човек", казва Иванка Христова.
Съпругът й Георги, 60-годишен, е бил шеф на производството в машиностроителен завод, където навремето са работели 1400 души. Днес предприятието е затворено.
"Тъжно и потискащо е, че децата ми трябва да ходят в чужбина, за да си намерят работа. Някой, който се е изучил за педагог, трябва да ходи в Испания, където работи като строител или чистачка, но живее по-добре", добавя той.
От другата страна на площада се вижда гледка, която е все по-често срещана в България -
две млади майки, които бутат детски колички
Те обаче признават, че не възнамеряват да увеличават числеността на семействата си. Това е моето единствено и последно дете, защото парите не стигат, казва 25-годишната Даниела Денева за 9-месечната си дъщеричка Саша.
Таткото е кондуктор в Българските държавни железници (БДЖ) и печели 425 лв. месечно. Майката получава допълнителни 160 лв. майчински от държавата.
Само ако стандартът на живот се подобри, младите хора като нея биха имали повече деца, заключава Денева.
