З а разлика от тях обаче, микропоничките не се приготвят от тесто и хрупкава захаросана заливка и не съдържат мазнини и холестерол. В лабораторната си кухня учените ги "замесват" от полистирен - синтетичен полимер, от който се прави стиропорът.
Откривателят на миниатюрните понички заявява: "Тяхната уникална и изключително еднородна структура веднага ни заинтригува и ние започнахме да обмисляме възможни приложения - едно от тях е като частици преносители на лекарства".
От екипа провели множество експерименти на кои клетки полистиреновите понички ще се усладят най-много и се оказало, че апетитът на чернодробните клетки към тях е най-голям. След като открили тази висока специфичност в предпочитанията към микропоничките екипът на Брадли решили да проведат експерименти с плъхове.
Поничките били инжектирани в опашките на гризачите и след няколко часа можели да бъдат засечени в отчетливи количества в черния дроб (при снимки на скенер той излизал в жълто оцветяване), а странични ефекти изобщо не били наблюдавани след експеримента.
Брадли вярва, че ще се намерят и други приложения на микропоничките, като например за създаване на устройства за филтруване и пречистване. Засега обаче екипът му ще се съсредоточи основно върху изследванията в областта на лекарственото им приложение.
