Въпреки че италианският микробиолог Виторио Колизи отказа да коментира заключението на либийските лекари, той още веднъж потвърди, че заразата със СПИН в либийската детска болница в Бенгази е станала преди българските медици да постъпят на работа в нея.
Българският външен министър Соломон Паси изрази мнение, че заключенията на повторната либийска медицинска експертиза не са благоприятни за задържаните.
Защо либийските власти и местната медицинска комисия представят така силно отрицателен за българите доклад?
На този и други въпроси от Българската редакция на Би Би Си отговаря британският експерт от Центъра за международни проучвания в университета в Кембридж Джордж Жофе:
- Според мен ситуацията в Бенгази трябва да се възприеме на фона на възникналия силен гняв сред местните жители. Подозирам, че властите не могат да не се съобразят с местното настроение и съответно са упражнили натиск върху тамошните медицински екипи да вземат предвид гнева на либийското население. Лично аз съм убеден, че в случая става дума главно за успокояване на местните отрицателни настроения.
- Защо всъщност либийските власти и либийските медици така упорито пренебрегват мнението на Световната здравна организация (СЗО) и на международните медицински експерти Колизи и Монтание, чието заключение миналата година сочеше като причина за заразата вътреболнична инфекция, а не чужда намеса?
- Опасявам се, че в случая въобще не сме свидетели на реални медицински доказателства, а по-скоро на пропаганден ход за успокояване на недоволството сред местното население. Според мен властите в Либия не могат да си позволят да възприемат обективен подход.
- Според ръководителя на българската национална лаборатория по СПИН д-р Бешков адвокатите на обвиняемите българи все още имат полезни ходове. Какви биха могли да бъдат тези ходове на българската защита?
- Трябва да напомня, че в Либия отдавна съществуват предубеждения срещу чужди медици. Мисля, че сегашното обвинение срещу българските медици отразява тези отдавна съществуващи чувства. Според мен адвокатите на обвиняемите българи могат да действат единствено в рамките на либийските закони, за които би могло да се каже, че не са известни с обективността и справедливостта си.
Много по-важно сега, според мен, е какво ще случи на междуправителствено ниво в българо-либийските отношения и каква позиция ще заеме Сейф ал Ислам, особено в светлината на неотдавнашните му изказвания за това колко са важни човешките права и справедливостта за всички.
- Отскоро либийските власти дават да се разбере, че са готови на сериозни отстъпки, за да успокоят опасенията на Запада и най-вече на САЩ. Но защо Триполи не демонстрира подобно положително поведение към България, която тази година влиза в НАТО, а през 2007-ма и в Европейския съюз?
- За Триполи тук се очертава много сериозен проблем. Режимът на Кадафи никога не е бил много популярен в района на Киренайка, където се намира Бенгази. Това е районът, в който през 90-те години имаше силен ислямистки бунт. Триполи не може да пренебрегне обществените насторения в района. Въпросът е как ще съчетае това със желанието си за добри отношения с една бъдеща членка на НАТО.
Според мен е възможно съдът да издаде присъда, която да удовлетворява местното желание за мъст, а по-късно правителството да издаде опрощение на осъдените, за да реши проблема в международно отношение. Властите в Триполи имат трудна задача.
- Какво може да направи българското правителство при това положение?
- Българското правителство е изправено пред много сложна ситуация. От една страна, то трябва да покаже на Либия, че няма да позволи български граждани да бъдат малтретирани. От друга страна, българското правителство не трябва да изостря положението, като обижда либийските власти с предположението, че либийската система не справедлива или честна. Това изисква много голяма дипломация. Досега обаче българските власти се справят умело и се надявам, че ще успеят да постигнат положително решение.
