Джазтриото E.S.T. и мултимузикантът Стефан Микъс закриват "Джаз плюс 2006"

Представете си джазтрио, което се смята за попгрупа, която свири джаз, но се изявява и по роксъбития, наложила е равенство между членовете си, използва светлинни и пушечни ефекти на концертите си и кара цялата зала да припява на джазстандарти.

Накратко, това са E.S.T. (EST-music.com), които гостуват на 8 май от 20 ч. в зала "България" за втория фестивал "Джаз плюс 2006".

В рамките на т.нар. "европейски джаз" формацията (Есбьорн Свенсон - пиано, Дан Берглунд - контрабас, Магнус Йострьом - ударни) достигна ниво, на което спокойно може да си позволи да експериментира с формат и звучене и въпреки това да получи най-висок рейтинг от водещи музикални издания.

За E.S.T афроамериканската джазконцепция е само формална структура или дори просто етикет, означаващ композиционна свобода и възможност за развитие на собствена звукова естетика.

Музиката им е комбинация

от джаз, дръм енд бейс, електронни елементи, фънк ритми, поп и рок, както и.. европейска класическа музика. Затова не е чудно, че тяхната публика е от почитателите на класическия джаз до най-младите фенове на хип-хопа.

Парчетата им са в попкласациите, а клиповете им се въртят по скандинавското MTV.

Новият албум на триото - "Viaticum", притежава всичко от скандинавското звучене - сподавена, почти сурова емоционалност и едновременно с това деликатна лиричност, пишат музикалните критици.

Пример за това е не само едноименната композиция със своите напомнящи предкласиката акорди. Това е цялостна концепция, свързваща в едно цяло традиция и модерно.

"Човекът инструмент" -

композиторът Стефан Микъс определено може да се опише така. В дисковете си той използва музикални инструменти от своята личнаи колекция, събирана спонтанно в продължение на много години.

Почти всяка година нетрадиционният музикант радва своите почитатели с нов проект, а на 10 май от 20 ч. в зала "България" ще зарадва и българските си фенове.

Известен с неприязънта си към електронните звуци, Микъс използва само акустични инструменти и създава почти непредставима звукова среда.

В новия си дълго обмислян албум "Life" той свири на голям набор от екзотични инструменти, повечето от които човек дори не е чувал - багана, различни видове гонгове, ситра, пеещи Тай-купи, дилруба, дондон, тибетски цимбали и др.

Албумът е базиран на дзен коан - кратък молитвен текст.

Микъс изговаря бавно японските думи, като сменя интонацията, крещи, шепне или издава разни звуци, за да хармонира с музиката. "Life" има цялостен замисъл, затова е добре да се слуша без прекъсване.