П рез последните години учените трескаво коментират един от най-значимите технологични проекти на XXI в. - построяването на гигантски радиотелескоп, който ще позволява детайлно изследване на феномени и области от открития космос, досега обект на анализ единствено от научната фантастика.
Наречен от учените SKA (Square Kilometre Array), телескопът ще се състои от хиляди сателитни чинии, разпръснати почти из цялата площ на континента, избран за "домакин" на устройството.
Тези своеобразни антени ще създадат огромна виртуална сателитна чиния, чийто диаметър ще достига няколко хиляди километра.
Най-отдалечените антени ще бъдат разположени на разстояние до 3000 км от централната станция. Те ще предават информация от различни точки на земната повърхност, като в станцията данните ще се комбинират и синхронизират.
Така SKA ще е 50 пъти по-прецизен от съществуващите до момента технологии за космическо наблюдение. По оценка на специалистите, ангажирани в проекта, сумата, необходима за неговото изграждане, ще бъде 1 млрд. долара.
Още по-интересно става обаче, когато се разгледат възможностите, които ще предостави подобен уред на учените.
Той ще позволи да се наблюдава водородът в първите звезди и галактики, формирани след Големия взрив.
Чрез SKA учените ясно ще определят разположението на онези около 100 млн. галактики, които се намират най-близо до Слънчевата система.
Според очакванията подобни знания за структурата на вселената ще разкрият множество детайли за т.нар. "тъмна енергия" - мистериозно до този момент негативно напрежение, което разрушава космоса с нарастваща скорост.
Телескопът ще даде и шанс за анализ на влиянието на магнитните полета върху формирането и развитието на звезди и галактики.
Отблизо ще могат да се наблюдават и т.нар. "пулсари" - мъртви, бързо въртящи се неутронни звезди, генериращи тясно насочени радиосигнали, които преминават около земята.
Една от най-важните цели на учените е с помощта на гигантския телескоп да изследват ситуация, при която пулсар преминава близо до черна дупка.
Това ще позволи провеждането на невъзможни до този момент тестове на гравитацията.
Проф. Стив Роулингс от отдела по астрофизика към Оксфордския университет смята, че след подобни тестове има висока вероятност теорията на Айнщайн за гравитацията да се окаже невалидна.
Едно от най-вълнуващите приложения на SKA обаче ще бъде търсенето на извънземен интелект.
Учените са категорични, че ако на разстояние от няколкостотин светлинни години съществува друга технологична цивилизация, телескопът със сигурност ще я открие.
SKA ще засече излъчването на радиация от евентуалната планета. Така човекът ще установи дали има компания в един немалък отрязък от вселената.
Доскоро въпросът къде ще бъде построен телескопът и къде ще бъде реализиран подобен мащабен проект оставаше отворен. На 28 септември обаче специална интернационална комисия, занимаваща се с управление на SKA проекта, сведе избора до две страни - Австралия и Южна Африка.
Едно от най-трудно изпълнимите условия към страната домакин беше свързано с почти пълното анулиране на радио- и телевизионните сигнали и мобилни мрежи в района на телескопа, които биха влияли отрицателно на резултатите от неговата работа.
Друго изискване беше страната домакин да е готова да вложи солидни средства за създаване на необходимите условия и инфраструктура за реализирането на проекта.
Мащабите на проекта са толкова големи, че за няколко години около него се оформи цяла индустрия, включваща стотици подпроекти, свързани с изграждането на SKA.
Те се движат от специален международен SKA консорциум, в който членуват 17 страни, вкл. САЩ, Великобритания, Франция, Холандия, Швеция и Индия.
Само в Австралия през 2005 г. бяха създадени дузина компании и институции, ангажирани в синхронизирането на националната икономика с реализирането на проекта.
Окончателното решение за това дали телескопът ще бъде построен в Австралия или в Южна Африка, ще бъде взето през 2008 или 2009 г. След като веднъж теренът бъде избран, работата по изграждането ще стартира през 2010-а.
Първоначалните наблюдения ще се извършат през 2015, а до 2020 г. гигантското устройство ще работи при пълна функционалност.
