В България, ако свалиш пиратско копие на филм или музика от интернет, рискуваш да те осъдят на една година затвор. Ако правиш фалшиви лекарства, може да те сполети единствено глоба от 500 лв.
Според Наказателния кодекс производството и продажбата на фалшиви лекарства не е престъпление. По данни на Изпълнителната агенция по лекарствата търговията с ментета достига 7-10% от продажби в аптеки и болници, или 80-100 млн. лв. годишно.
Най-фалшифицирани са най-популярните български лекарства на "Актавис" и "Софарма". От посегателства страдат "Медика" и по-малки компании като "Милве" и "Ветпром". Копия на медикаменти се правят както от регистрирани производители, така и от напълно нелегални фалшификатори. Доскоро се имитираха най-вече таблетки ацетизал и аналгин. След като държавните институции не наказаха никого, производителите на ментета започнаха да копират и по-сложни продукти. Първият разкрит случай беше преди две седмици - фалшиви ампули с марка на "Софарма", пълни със сироп за кашлица вместо с животоспасяващо лекарство, бяха намерени в склад на дистрибутора "Хелън трейдинг" *.
Този скандал отново повдигна въпроса може ли държавата да контролира какво произвеждат дори и легалните производители. След като те са общо 75, а агенцията по лекарствата е направила общо 66 проверки за 2005 г.
Пиратските съкровища
Най-често фалшифицираните продукти са тези без рецепта - "Aцетизал", "Беналгин", "Троксевазин", казва изпълнителният директор на "Актавис - България" Николай Хаджидончев. Почти всички търговски марки на "Софарма" са били обект на посегателства - най често "Темпалгин", "Карсил" и "Аналгин", пояснява Огнян Донев, изпълнителен директор на "Софарма".
През последните пет години "Актавис" е установила 10 случая на фалшификати на нейни лекарства, намерени да се продават в Сандански, Стара Загора, Троян, Бяла Слатина, Русе, Разград, Бургас, Варна, София. През миналата година беше разбит нелегален склад, пълен с ментета на "Беналгин", а на митницата на аерогарата в София - цех за опаковка на фалшив "Карсил", произведен в Индия. До момента за това няма нито един осъден.
"Актавис" е подала сигнали в МВР, че шестима дистрибутори са продавали копия на нейни медикаменти. Срещу тях се водят следствени действия, но притежаването на медикамент без документи за произход не е наказуемо по Наказателния кодекс. Производителите са сигнализирали и за множество куфарни търговци, които разнасят копия на техни марки. Наказани няма по същата причина.
"Фалшификацията на търговски марки се отразява не само върху финансовото състояние на легалния производител и върху доверието в продуктите му, но застрашава здравето и живота на хората. На тях им се предлагат целенасочено и умишлено подменени лекарства. Това е престъпление", категоричен е Хаджидончев.
Производителите не са в състояние сами да защитят нито пациентите, нито себе си от нелегалните фалшификатори, това е работа на ИАЛ и полицията, допълва Донев. Компаниите са наясно как се организират нелегални канали за фалшификати, но не могат да стигнат до организаторите (вж. по-долу "Нелегалните лекарства"). Твърдят, че по-лесно успяват да разкриват имитаторите на техните търговски марки, но процесите срещу тях се точат с години.
Мъртво вълнение
"Актавис" води две дела за нарушение на нейни търговски марки. Едното е за употреба на три търговски марки от фармацевтичните заводи "Милве" и продължава в съда шеста година. Второто е от началото на тази година срещу завода "Ветпром" в Радомир за имитация на запазена марка за износ в Русия. Патентното ведомство е издало наказателен акт, но прокуратурата в Радомир е прекратила делото поради липса на доказателства за престъпление заради празнотата в НК. "Спорихме с "Актавис" за знака на опаковката, който според колегите наподобява техен продукт. "Актавис" трябва да търси не в нас, а другаде причината защо в Русия тяхното лекарство не се продава добре", казва изпълнителният директор на "Ветпром" Радко Касъров.
"Софарма" не води дела в момента. Отчаяни от пиратите, шефовете на компанията купиха две от фирмите, които най-усърдно крадяха марките им, и така решиха проблема. По-сложен се оказва случаят с фалшивите лекарства в ампули. Ампули могат да бъдат произвеждани само от три български завода - "Актавис", "Софарма" и "Ветпром". Когато вместо животоспасяващо лекарство с марката на "Софарма" бе намерен сироп за кашлица, Огнян Донев публично попита как ли заводът в Радомир, който доскоро бе за ветеринарни продукти, успява едновременно да инвестира в производствени мощности за хуманитарни лекарства и в същото време да поддържа нереално ниски цени на медикаментите си.
Според директорите на "Ветпром" Радко Касъров и Васил Антов след това инспектори на ИАЛ направили проверка в завода, но не открили нищо нередно. "Цените на продуктите ни не са много по-ниски от тези на конкурентите и компанията не работи на дъмпинг. Ние сме по-малка фирма, проявяваме по-голяма гъвкавост", допълват директорите. "Ветпром" също е имала проблеми с имитация на две техни марки, но се договорила с производителите им.
Всички български компании смятат, че черният пазар на лекарства ще се свие, като се засили контролът върху цялата верига завод-дистрибутор-аптека. Освен това производството и продажбата на фалшиви медикаменти трябва да се инкриминира. Празнотата в Наказателния кодекс не е само български пропуск**, но това не е причина законодателите да не го отстранят по най-бързия начин.
Нелегалните лекарства
Фалшифицирането на лекарства е доходен бизнес. Често в нелегалните цехове се произвеждат и наркотици. Евтини машини могат да се купят от Азия и втора ръка от ЕС. Нелегалните производители са наясно кога се увеличава търсенето на някои медикаменти. Почти винаги копират оригинална партида, която вече е пусната на пазара, и отпечатват същата опаковка. Влагат нелегално внесени евтини субстанции или намаляват количеството активно вещество.
Пласментът сред дистрибуторите на едро и аптеките не е труден - все още е практика търговията без документи за произход на стоката и без данъчни фактури. Това е и първият симптом за менте, но купувачите нямат навик да искат сертификати за лекарствата. Доскоро фалшификатите можеше да се разпознаят по това, че струват наполовина по-евтино от оригинала. Напоследък обаче цената на ментета е само със стотинки по-ниска.
Получаваме няколко десетки сигнала за разпространение на фалшиви лекарства всяка година, каза Людмила Николова, прокурор и говорител на Софийската районна прокуратура.
В повечето случаи те постъпват от Изпълнителната агенция по лекарствата и от полицията, има и от граждани, които са употребявали такива лекарства и са пострадали. Въз основа на сигнала прокурорът разпорежда да се извърши проверка, а след приключването й прави преценка дали са налице данни за извършено престъпление от общ характер.
В повечето случаи от самото начало не е ясно кой е извършителят на престъплението, това се изяснява в хода на разследването. За първите шест месеца на 2006 г. в Софийската районна прокуратура са образувани 25 досъдебни производства за престъпления по чл.227 от Наказателния кодекс (НК), съгласно който е забранено използването на търговска марка без съгласието на нейния притежател. На извършителя може да се наложи единствено административна санкция. Това обаче е сравнително тясна хипотеза и тя не може да покрие случаите на производство или продажба на опасни за здравето лекарства.
Предвиденото наказание по чл. 227 НК е лишаване от свобода до три години или глоба. С влизането в сила на новия Наказателно-процесуален кодекс от 2006 г. за тези престъпления има възможност извършителят да се освобождава от наказателна отговорност и да му се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв., като освен това лицето се смята за неосъждано. Очевидно е, че предвидената санкция е несъразмерно лека, като се има предвид, че се касае за лекарства в търговски количества, които се пускат в търговската мрежа и могат да засегнат здравето на неограничен кръг хора.
В НК съществува самостоятелен раздел "Престъпления против народното здраве и против околната среда", но там не е предвиден изрично състав на престъпление за производство и разпространение на лекарства в нарушение на установените правила и с които се излагат на опасност животът и здравето на хората. Престъпленията са нерегламентирано разпространение на храни, питиета, храни за животни и ветеринарни продукти, но не и на лекарства. Може да се каже, че това е пропуск на законодателя.
*Жертва или престъпник
По нашумелия случай с ампулите сироп за кашлица вместо животоспасяващ медикамент агенцията по лекарствата затвори временно три от складовете на дистрибутора "Хелън трейдинг", в които бяха открити ментетата.
"Лицензът на фирмата не е отнет. Имаме фактури за покупки и продажби на всички медикаменти и ги представихме в ИАЛ и в МВР", заяви пред "Капитал" собственикът на дистрибутора Елена Кръстева. Според нея фалшивите ампули са подхвърлени в болниците от конкуренти, а фирмата й е изкупителна жертва в търговска война. Тя разчита следствието да оповести истинските доставчици и производители. "Нека дистрибуторите, от които получихме ампулите, имат доблестта да си признаят", каза Кръстева.
От Софийската районна прокуратура съобщиха, че засега делото за ампулите се води срещу неизвестен извършител за пиратство на търговска марка.
**Пирати без граници
- Фалшивите лекарства се разпространяват най-много в държави със слаби регулаторни органи и затруднен надзор над пазара.
- Някои държави отказват да признаят съществуването на фалшификати. Няма яснота за обхвата на проблема.
- В повечето случаи фалшификацията не се признава като здравен проблем, а се отчита само търговското й измерение.
- В много национални законодателства фалшифицирането все още не се тълкува като сериозно криминално деяние и не всички по веригата производители-опаковчици-търговци на едро и аптеки носят отговорност.
Изводите за световния проблем с фалшификацията на лекарства са на Харви Бейл, генерален директор на Международната федерация на фармацевтичните производители и президент на Фармацевтичния институт по сигурност.
