- С подписването на меморандума за нефтопровода Бургас-Александруполис всъщност изпълних окончателно обещанията, които дадох за себе си, като влязох в правителството на премиера Сакскобургготски. С тези два конкретни проекта постигнахме една основна цел: успяхме да допуснем частните инвеститори до инфраструктурните проекти.
Бургас-Александруполис буксуваше през последните години. Затова бе променена философията на проекта.
Беше въведена идеята за проектното финансиране като метод за реализация на такива крупни проекти. Така ние доказахме, че сме направили правилния избор.
Стартирането на магистрала Тракия, на нефтопроводите Бургас-Вльора и Бургас-Александруполис, изграждането на универсална входна инфраструктура за тези два нефтопровода на практика представлява една добре свършена работа.
В допълнение към това се надявам да стартираме и тръжната процедура за магистрала "Люлин". Освен това не бива да се забравя, че с приемането на Закона за водния регулатор ние разчистихме пътя за публично-частни партньорства и във водния сектор.
- Защо тези проекти срещат такава яростна съпротива?
- Това е реакция на отмиращата сива икономика. Тя няма интерес частни инвестиции с ясен произход да бъдат усвоявани чрез реализацията на конкретни проекти от публични компании.
- Може ли прекалената публичност да попречи при реализацията на инфраструктурните проекти?
- Атаката в това отношение е част от политическата игра. Аз разбирам моите колеги от опозицията, че не им е приятно да реализирам проекти, изостанали от години. Не разбирам обаче защо атаката идва от дясната опозиция, която би трябвало да е най-големият защитник на частните капитали в българската икономика.
Според мен причина за това е фактът, че фирмите, продадени на разни РМД при предишното правителство, сега не могат да устоят на реалната конкурентна среда и те естествено реагират чрез своите политически благодетели.
- Говорим за магистрала "Тракия".
- И за магистрала "Тракия", и за частни проекти във водния сектор, които се реализират на принципа на проектното финансиране и публично-частното партньорство.
Например ремонтът на пътищата се финансира от бюджета. Миналата година за тази цел са изразходвани 170 млн. лв. и сега пътищата пак са разбити.
Просто фирмите, които печелят търговете, нямат интерес да работят качествено, защото знаят, че догодина пак ще има търгове. За сравнение, на концесионера на "Тракия" един път на 10 години ще се признават разходи за възстановяване на пътната настилка.
Дъмпинговото поведение на българските компании не е нормално. Тези фирми работят само за оборота и фактически не са в състояние да натрупат мощ, с която да се противопоставят на западните компании в една нормална тръжна процедура.
- Лично на Вас какво ви струваше финализирането на тези проeкти?
- Политическата цена, която плащам, според мен си заслужава, защото рано или късно страната трябва да бъде отворена за организираните частни инвеститори с ясен капитал и с ясни цели, които не идват у нас, за да преперат някой лев и да си отидат.
Мога да благодаря на всички опоненти, защото те ме стимулираха да работя. Не мога да не благодаря на премиера, който единствен поемаше публичната отговорност за моите действия, дори и за това, че ми е гласувал доверие да водя листа на НДСВ в предстоящите избори.
- Направи ли България отстъпки, за да подпише Москва меморандума за Бургас-Александруполис?
- Никакви. Правителствата на България, Гърция и Русия се договориха да дадат политическа подкрепа на проекта. За целта той ще се възползва от всички преференции, които законодателството на тези държави позволява.
На паритетна основа ще регистрираме проектна компания. Тя тепърва ще структурира проекта по такъв начин, че да привлече основните играчи в него. България има заслугата да привлече вниманието на водещи петролни компании като BP и TNK за лидери на проекта.
- Какво все пак не успяхте да свършите?
- Много работи не сме свършили, но не трябва да забравяме откъде тръгваме. Не мога по никакъв начин да приветствам начина, по който моят предшественик е управлявал две години това министерство.
Просто тук нищо не се е случвало. Пред канцелиране бяха 80 млн. евро от програмата ФАР. Нито един проект от програма ИСПА не беше в движение.
Ние финализирахме почти всички и сега ще пуснем последната тръжна процедура за "Люлин". Основната причина за оттеглянето на моя предшественик са тези 80 млн. евро по ФАР. От тях успяхме да спасим 67 млн. евро.
Второто нещо, което трябваше да развием повече, са малките проекти, също много атакувани. Никое правителство досега не е позволявало пари от бюджетния излишък да отидат до периферията на държавата.
Ние се постарахме този излишък да стигне до населените места от 200-300 души. Там за хората една чешма или оградата на училището са много по-важни, отколкото всичко друго.
В недостатъчна степен успяхме в политиката, която замисляхме за Черноморското крайбрежие. Много яростна съпротива срещнахме от всички страни, даже и от управляващото мнозинство, за приемане на закон за Черноморското крайбрежие. Рано или късно трябва да има такъв закон, който да обуздае строителството по морето.
Можеше да се направи още и за санирането на панелните жилища. Искаше ми се да приключим с повече завършени пилотни проекти. В тази област има място за много бизнес - строителен, транспортен, застрахователен, производството на материали.
Другата област, в която не съм доволен от постигнатото, е т.нар. "децентрализация". Въпреки че много сериозно работим по изграждането на административен институционален капацитет за новото устройство на държавата и новите отношения между местните органи за самоуправление и централна власт, аз си мисля, че ако сдружението на общините не беше толкова политизирано и беше откликнало на работата, щяхме да бъдем значително по-напред.
Например смятах, че няма никакъв проблем цялата държавна собственост, която не е необходима на държавата, да бъде прехвърлена на общините. Единственото условие беше общините да се разберат и да получат тази държавна собственост срещу компенсаторните инструменти. Това обаче не стана.
- Доколко може да има компромис в работата на един министър?
- Когато се управляват крупни ресурси, аз лично никога не бих направил компромис, независимо каква е политическата цена за това. Възпитаван съм да уважавам чуждите пари.
Смятам, че един български лев се изкарва много трудно. И затова трудно трябва да се харчи.
Имал съм предложения да плащам скъпи PR услуги, но не съм си го позволявал. Смятал съм, че е по-добре да реша проблема на някое селище, отколкото да изграждам изкуствен имидж.
Едно от нещата, които декларирам често, е, че не се притеснявам от прокуратурата, защото не нарушавам българските закони. Всяко едно нещо, което е минало през мен като пряко наблюдаващ съответния процес, гарантирам, че е било в рамките на българското законодателство.
- Как очаквате да премине предстоящата предизборна надпревара? Ще има ли удари под кръста?
- Определено. Това обаче, което искрено се надявам да се случи, е за пръв път българските граждани да гласуват "за", а не "против". Учудвам се на колегите от опозицията, които сякаш отново започват да градят стратегиите си на принципа на отричането.
На хората това им омръзна. Те искат едно простичко нещо - да могат да си направят сметката за бъдещето.
Това искане може да бъде удовлетворено само със стабилна икономика. Сегашното правителство успя да изведе страната в орбита, която е много по-перспективна, много по-устойчива.
- Споменахте преди малко за отрицанието. Не се ли страхувате, че типично по български, както става през последните 15 години, всеки идващ във властта отрича всичко сторено от предшественика му?
- За съжаление и аз съм принуден да правя това. Но няма как да приветствам действия, с които моите предшественици целенасочено са премахнали атрибути от актовете за държавна собственост с цел да настъпи пълен хаос и никой по никакъв начин да не знае какво се стопанисва в държавата. Само и само някой някъде да търгува с тези имоти.
Оказа се, че в това министерство няма регистър на държавната собственост. Не мога да приветствам факта, че предишни правителства са сключвали сделки, които са в противоречие с държавните интереси.
Във водния сектор някакви измислени частни сдружения обират само позитивите, а всички негативи остават за държавните дружества. В пътищата всеки лев, който се отпуска от държавата, минава през различни приватизирани чрез РМД фирми. Оказва се, че тези фирми са на съответните кръгове. Как да хваля, кого да похваля?
Благодаря на премиера, който единствен поемаше публична отговорност за моите действия. Смятам, че е по-добре да реша проблема на някое селище, отколкото да изграждам изкуствен имидж.
Последвайте ни
