Са анно как президентската одисея в САЩ съвпадна с една любима българска годишнина - десетоноемврийската. Вестници и журналисти се втурнаха да разказват как у нас са протекли първите демократични избори. Повече от две седмици се търсеше онова момче, което на историческата снимка от изборната нощ, носеше фланелка с надпис Boss. Накрая го откриха и се оказа, че същият този младеж нищо не си спомня. И както винаги във време предизборно у нас изникна един друг младеж, вече възмъжал политолог - Емил Кошлуков. Той пък каза, че тогава в онези буйни и хубави времена, просто е трябвало СДС и БСП да си разпределят гласовете братски. И така започна нашата демокрация - заговорнически. Нищо, че тая система - демократичната не я е измислил нито Аспарух, нито някой от днешните му или вчерашни потомци. Но затова пък на уговорките сме крале.
А какво се случи междувременно от другата страна на планетата. Там, както знаят вече и бабите от Брега на слоновата кост, броят бюлетини. И то ръчно! Вероятно за по-сигурно. Все едно дали светът, този, който е различен от САЩ, смята "ръчната", мануална или орална, устна надпревара Гор/Буш за подигравка.
Защото де факто се оказа именно така.
Когато тази силна държава - обединена под флага с много звездички - реши, че някъде има нарушаване на човешките права - някоя никаква държавица нападне трета такава или пък някъде от пъклото се появи някой лош комунист, то тогава "кризата" се потушава за дни. Пустинна буря май утихна преди да се е разразила съвсем гръмотевично. Косовският конфликт също бе решен светкавично. А пък изборите в същата тази страна на краварите и Малборото не могат да се решат вече цели 19 дни. А през това време всичко можеше да се случи на планетата или ивицата Газа, примерно.
И останалите - ние, които живеем в по-беднички и слабички държавици, щяхме да се съгласим. Въпреки шоуто - дай ми тоя глас и виж там девойката от второто бюро преброи още две бюлетини за мен. И утре, независимо дали Щатите ще си сменят тъпата Конституция или не, това шоу ще бъде забравено. Доста тъжно, всъщност. Днес Америка като че ли прилича на същите онези момчета, които пращаше да се бият по конфликтните точки. Силнички, но тъпички. Тъпички, ама американци.
И какво е нашето предложение.
Защо Буш и Гор не си стиснат ръцете и да влязат заедно в овалния кабинет!? Така демокрацията ще е спасена. Нали Гор и без това взе всички гласове вън от Флорида. А Буш тях плюс още две три бюлетини от бедните американски емигранти в Стария континент и от други бедни страни. Значи просто, за да бъде спасена страната, трябва да направят като нас едно време. Фифти/фифти за сините и червените и здравей живот, здраствуй Шенген, примерно. Ако Щатите имат двама президенти едновременно, всички ще бъдат доволни.
И най-вече краварите Джим и Том от щата Масачузетс, примерно. Том е гласувал с лявата ръка - демек "ръчно" за Джордж, пък Том също мануално, но за Ал. И със сигурност в стадата им от говеда в момента има поне по едно добиче с хубавите имена Буш и Гор, докато те двамата с десни ръце играят канадска борба.
Ако щатските кандидат-президенти се уговорят, поне ще има шанс и за нас. Току-виж на "Дондуков" 2 влязат едновременно и Стоянов и Негово Величество цар Симеон Втори. Така се бъдат потушени страстите за и против спора "Мое ли Монката от Мадрид да е президент", както галено наричат царя републиканците или пък "Абе, тоя Пешо де да беше като Негово Величество", както пък твърдят монархистите.
И тогава ако всичко това стане, може пак да питаме онова момче с фланелката с надпис Boss как смята, че ще се развие конфликта Израел - Палестина. И ще дойде ли веднъж за винаги папата у нас. В тая връзка църквата ни отдавна се усети за двойния стандарт. Имахме си освен двама патриарси и една светулка - Фори, която ни кадеше от площади, гари и хамбари.
Така че, май е легенда приказката на демокрацията Щатска, както и бошлаф приказката, че първите ни избори не били или пък обратното фалшифицирани.
Горният текст ще бъде изпратен лично до щатския магистрат Катрин Харис, тази красива блондинка. Току-виж ни послушала. Тезиси и идеи други ценни от четивото пък ще бъдат разпечатана в около 500 бройки за мъжете, които определят себе си като политици у нас. За размисъл.
Двойният демократичен стандарт - опит за сатира, полупредложение
Странно как президентската одисея в САЩ съвпадна с една любима българска годишнина - десетоноемврийската. Вестници и журналисти се втурнаха да разказват как у нас са протекли първите демократични избори. Повече от две седмици се търсеше онова момче, което на историческата снимка от изборната нощ, носеше фланелка с надпис Boss. Накрая го откриха и се оказа, че същият този младеж нищо не си спомня. И както винаги във време предизборно у нас изникна един друг младеж, вече възмъжал политолог - Емил Кошлуков. Той пък каза, че тогава в онези буйни и хубави времена, просто е трябвало СДС и БСП да си разпределят гласовете братски. И така започна нашата демокрация - заговорнически. Нищо, че тая система - демократичната не я е измислил нито Аспарух, нито някой от днешните му или вчерашни потомци. Но затова пък на уговорките сме крале.
22 ноември 2000, 14:46
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!