Дунав – чудната моя река

Родена съм край брега на реката. Израстнах край нея. Тя е неразделна част от мен и моя живот.

Никога не съм пътувала извън България. Познавам другите държави само от книгите и филмите, от разказите на приятелите ми. Но всеки път, заставайки на брега на голямата река аз поемам на път...

Омагьосана гледам водата като онова момиченце от приказката.

Ето - тече бистра, почти прозрачна вода...

Кормораните се стрелкат към повърхността, после изчезват за миг под водата и ето пак се издигат над нея с едра риба в клюновете.

Тук в дунавския парк на моя роден град Силистра това е честа гледка. Прелитат пеликани, гларуси и много други птици, за които реката е жилище, храна, живот.

Отново реката смени цвета си!

Стана мътна, миризлива. Заплуваха в нея боклуци. Пак някой канал на знайните и незнайни фабрики, ферми, колекторни станции....

Това е тъжна гледка. Реката - тази прекрасна жива вселена, потича като мъртва, разлагаща се плът. Сякаш вливаме отрова във вените й.

Спокойната вода се разбушува, вълните заблъскаха брега, зашумяха.

Вдигам глава - кораби!

Пътувам мислено с тях. Чета имената им. Гледам флаговете им.

Виж ти "украинеца" пътува към Европа! Носи нещо в трумовете си - я жито, я въглища. Тежко и бавно се движи срущу течението. С него се изравнява моторна рибарска лодка. Пърпори бързо и леко. Скоро ще спре и ще се спусне по течението бавно, бавно докато рибарите събират мрежите си. Все по-малко риба има в реката, все по-малко....

И рибарите намаляват, и водните птици...

Пътнически кораб. Красив, елеганден, грациозно се спуска надолу по реката. Туристите се разхождат по палубите, забавляват се . Европейци! Над реката до мен долита музика... Валс. "На хубавия син Дунав" - прекрасен, ефирен танц в изисканите салони на Виена. Ветрила, бели рокли, полет... Чардашът измества валса. Мислено се разхождам из Будапеща по времето на Австро-Унгарската империя. Именно тогава започват да плават техните кораби по реката. Те носят европейската култура, технологии, начин на живот. Българите търгуват, пътуват по реката към Белград, Будапеща, Виена... Завръщат се по българските брегове носейки със себе си знания, култура, архитектура, технологии. Русе става търговски и културен център. По улиците му звучат разни езици - влашки, турски, немски, руски, френски. Един съвременен многонационален търговски и културен център на брега на Дунав. Реката е път към Европа и напредъка.

И пак пътувам... На кораба "Радецки", малко градинарче поело от Влашко към Унгария заедно с още много мъже, жени и деца. Кротките на вид мъже около мен, всичките тръгнали по своята си работа нагоре по реката в миг наскачаха. Захвърлиха сиво-черните си износени дрехи и извадиха из сандъците си нови бели премени от най-финно сукно. Премениха се. Загърмяха! Запяха: "Ний летиме за България кръв да леем днес!"

И тихия бял Дунав се развълнува, весело зашумя!

Много вода е изтекла оттогава.... Дунава вече отдавна не е бял. Ето засиява с цветовете на дъгата! Пак нефтено петно! Пак някой изля нещо! О, мили мой Дунаве! Много неща си видял! Много неща си изтърпял! Все така бавно течеш, но вече сменяш цветовете си като приказната река - Червената вода, Синята вода, Черната вода...

И ние вадим змии и гущери!

Чакам Златната вода на доброто!

Дали ще я дочакам?

Дали децата ми ще те видят тих, бял, весело сияещ, пълен с риба, птици, рибари ? Дали ще могат да плуват във водите ти без страх, че ще се изринат от всички знайни и незнайни химични съединения ?

А някога най-вкусната рибена супа се е правела с дунавска вода.... Сега и дунавска риба не смея да си купя!

Слънцето потъва бавно във реката. Свечерява се.

Как бързо мина времето в разговор с моята река!Отми тревогите ми. Умората ми изчезна и аз като индийците се пречистих потапяйки мислите си в реката. Тя е моят изповедник и утешител. Тя знае всичките ми тайни. Тя е част от мен, защото във вените ми тече дунавска вода! Не мога да живея далеч от моята река! Затова, когато замечтая за пътешествия и приключения присядам на брега, заглеждам се във водата и поемам на път!