В контекста на международно съревнование между европейските правителства, независимо дали са излъчени от левицата или от десницата, идеята за свободна конкуренция все повече се налага.
Понякога властите се допитват до широко популярни личности.
Такъв е френският мислител Ален Менк. Проблемите на глобализацията, егалитаризмът, новият свят - това са само част от темите, засегнати в 27-те труда на Ален Менк.
Самият той се определя като писател, мислител и бизнесмен, но преди всичко защитник и познавач на либерализма в неговия ляв аспект. С Менк се съветват големите политици и ръководители. Така че може да се каже, че всъщност това е основната му работа - да дава експертно мнение.
Ето как Ален Менк вижда бъдещето на либерализма в Европа: "Смятам, че Европа създаде икономически необикновен модел. От позицията на конкуренцията и защитата този модел е възможно най-логичният.
Ние сме по-малко конкурентноспособни в сравнение със САЩ, но пък предлагаме по-голяма защита. В общ план, става дума за запазване на европейския модел.
А този модел има своите разновидности - по-либерален израз откриваме във Великобритания, както има и неговата социалдемократична версия в скандинавските страни."
Различното при Германия пък се крие в особеното положение на страната след нейното обединение. Според Ален Менк Франция има нужда от реформи. Той признава, че такива има, но те не са достатъчно революционни, за да донесат същинска промяна.
В Полша довчерашните комунистически апаратчици, които защитаваха разпалено плановата икономика, днес признават единствено пазарната икономика.
Неолибералите в Полша се родиха през 1989 година.
Александър Гудзовате е един от най-богатите хора в страната. Той дължи състоянието си отчасти на своята комбинативност и съобразителност, но повече на близките си връзки с бившите комунисти.
Примери като неговия можем да изброим много. Най-често става дума за директорите на големите държавни предприятия, които бързо се ориентираха в новата икономическа среда, сменила стария режим.
Именно те говорят високо за либерализма. В Полша това не учудва никого, а напротив - изглежда нормално.
Достатъчно е да погледнем към върховете на властта, за да се убедим. Министър-председателят, който е социалдемократ и бивш комунист, Марек Белка е видимо проамерикански и пролиберално настроен.
Друг представител е министъра на икономиката Яцек Пирота, който защити договора между Русия и Германия, които подписаха споразумение за газопровод между двете страни, който обаче не преминава през Полша.
И левите, и десните в страната бързат да продадат акциите на доставчиците на газ и електроенергия преди изборите на 25 септември.
По ирония обаче дясната либерална партия обяви, че ако спечели изборите, отново ще национализира сектора.
Министрите на финансите рядко се ползват с голяма популярност.
Как стоят нещата в Гърция?
Гръцкият финансов министър е млад и обаятелен, но добрите новини за него свършват дотук. Той е една от най-критикуваните личности в консервативното правителство.
Очевидно има защо. Поради дефицита държавната хазна трябваше да бъде напълнена. Последваха сериозни мерки - увеличаване на данъците, увеличение на таксите върху недвижимите имоти, замразяване на заплатите и пенсиите, но като че ли това не бе достатъчно.
Министърът даде зелена светлина на пограничните заводи да наемат работници от съседните балкански страни- албанци, българи, македонци и турци.
Възнагражденията обаче са такива, каквито тези хора биха получавали в родината си. Излиза, че даден завод е гръцки, на територията на ЕС, но работниците в него са без каквато и да било социална сигурност и заплащане между 75 и 190 евро на месец при осемчасов работен ден, шест дни в седмицата.
За сравнение, гръцките работници получават най-малко 450 евро. Заради критиките министърът побърза да каже, че всъщност става дума само за предложение, което предстои да бъде разгледано по-задълбочено.
Гръцките граждани обаче са ставали свидетели как на пръв поглед безобидни предложения, после са се превръщали в реалност.
За либералната ниша на българската политическа сцена претендира Движението за права и свободи.
Неговият лидер Ахмед Доган е смятан за най-противоречивата фигура в политическия живот, но той самият се самоопределя като либерал.
Интересът към либералните идеи на учредителя и председател на движението Ахмед Доган е предизвикан от това, че ДПС се възприема като етническа партия, а в ЕС никак не обичат етническите партии.
Още през 1998 година, когато се появи Либерално-демократичния съюз с участието на ДПС, лидерът на движението заяви, че ДПС трябва да следва либерализма като мост към европейските ценности.
С европейските дипломати у нас Доган говорел като проевропейски западен политик, свидетелстват мнозина.
Явен е апетитът към фондовете на евро-либералите, коментират аналитици, след като ДПС стана пълноправен член на Европейската либерално-демократична партия и член-наблюдател на Либералния интернационал.
Не липсват и такива, които определят Доган като прозорлив политик. Участието на движението в коалицията с НДСВ в предишния кабинет на страната демонстрира привързаност към либералния център. След последните избори обаче движението и лидерът му преминаха в ляво.
Това, което най-точно характеризира действията на либералния политик Доган е неговият политически прагматизъм. Затова той е често атакуван.
Лидерът на "Демократи за силна България" Иван Костов окачестви политическите му действия преди съставянето на новия кабинет като "евтина дегизировка на европейски либерал".
