В сравнение с тържествата по случай последния кръг от разширяването на Евросъюза приемът на България и Румъния бе доста скромен. Уникални са също и условията, както и ограниченията, наложени над двете новоприети страни.
Това е всъщност израз на ширещата с умора от разширяването на ЕС, пише швейцарският вестник "Нойе цюрхер цайтунг". Подробностите разказва радио "Дойче веле".
С приема на двете страни се изпълнява едно обещание, дадено през 90-те години. По този начин от гледна точка на Брюксел приключва процесът на обединение на Европа след разрушаването на желязната завеса.
Историческото значение на тази стъпка е огромно. Но това не вълнува повече гражданите на Европа.
Днес на дневен ред стоят други проблеми, например грижата за благосъстоянието и социалната сигурност, които мнозина смятат, че биват застрашени от прилива на евтина работна ръка от Изтока, коментира швейцарското издание.
По отношение на България и Румъния нещата се утежняват още повече от това, че дори и застъпниците за приема на двете страни не успяха да разсеят съмненията в тяхната готовност.
Условията и ограниченията, които са временно в сила или може да бъдат наложени на София и Букурещ, са без прецедент в историята на съюза. Става дума за недостатъци не само в земеделието, става дума и за въздушната сигурност и правовата държава.
Българското гражданско въздухоплаване има не просто малко, а твърде малко квалифицирани служители и затова не можа да даде достоверни данни за годността на българските пътнически самолети.
Вследствие на това Европейската комисия изключи временно българските въздушни компании от общия пазар. Нищо чудно след няколко седмици отделни самолети или превозвачи да бъдат включени дори в черния списък.
Сериозните възражения по адрес на правосъдието и сигурността в България и Румъния намериха отражение в декларацията на германския Бундестаг от края на октомври, в която се настояваше правителството на Меркел да се застъпи за въвеждането на защитни клаузи още от 1 януари.
Това не стана, но под германски натиск Еврокомисията се съгласи в края на март да докладва отново по тези въпроси.
Ако тогава също не бъдат констатирани достатъчно подобрения, вече може да бъдат замразени някои форми на сътрудничеството със София и Букурещ в сферата на правосъдието и вътрешните работи.
Това обаче би бил един нежелателен прецедент в пълно противоречие с усилията за сплотеност тъкмо в области като борбата против тероризма и организираната престъпност.
Теоретически ЕС имаше възможност да отложи приема на двете страни с една година, но Брюксел изглежда гледаше колкото се може по-бързо да прибере реколтата, защото не искаше да рискува нова буря, подобна на отхвърлянето на конституционния договор от французи и холандци.
Аргументът, че специално в случая с България се подхожда със снизхождение, защото София се стараела много, изглежда още по-неубедителен, тъй като в същото време се обещава, че в бъдеще обаче щяло да се действа според правилата.
Всъщност онова, което помогна най-много на България и Румъния, е, че те са наистина от стратегическо значение с разположението си на Черно море, но още повече фактът, че със своята големина и икономически потенциал те не представляват сериозна заплаха за съществуващото разпределение на силите в общността.
Въпреки това някои страни членки решиха да въведат временни ограничения за търсещите работа.
Фактът, че дори Англия и Ирландия, които се отказаха от подобни мерки при разширението през 2004 г. и впоследствие констатираха благоприятния ефект за своята икономика, сега също издигнаха временни бариери.
Това показва повече от всичко друго доколко добре дошли са новите жители на европейския дом, заключава "Нойе цюрхер цайтунг".
