Л идерите на 27-те държави членки на ЕС подписаха новия Договор за реформа в португалката столица Лисабон. Документът идва на мястото на пропадналата "европейска конституция", която бе отхвърлена на референдумите във Франция и Холандия през 2005 г.
Новият Лисабонски договор бе подписан на тържествена церемония в манастира Жеронимуш. Очаква се той да влезе в сила от 1 януари 2009 г., след като бъде ратифициран от всички държави членки.
Това е европейският проект, за който мечтаха много поколения и за който се бориха тези преди нас, каза Жозе Сократиш, премиерът на Португалия, която държи председателството на ЕС до края на годината.
Европа беше блокирана, не знаехме как да продължим напред, но намерихме решението с този договор, коментира френският президент Никола Саркози.
"За първи път страните, които бяха разделени от Желязната завеса, са обединени в подкрепата си за общ договор, по който всички те преговаряха. Това е договор на разширената Европа - от Средиземно до Балтийско море, от Атлантика до Черно море", подчерта председателят на Европейската комисия Жозе Барозу.
Новият договор слага край на ротационното председателство на съюза, въвеждайки поста на постоянен председател на Европейския съвет, който ще ръководи срещите на върха.
Договорът създава и поста на върховен представител по въпросите на външната политика, който обаче няма да се нарича външен министър на ЕС.
Новият текст разширява и гласуването с квалифицирано мнозинство - най-вече по въпроси, свързани с правосъдието и сигурността. Тежестта както на Европейския, така и на националните парламенти, нараства.
Хартата на основните права не е част от основния текст, но е посочена в него и има юридическа сила.
След като договорът беше изкован и подписан, очакванията сега са насочени към процеса на ратификация, който трябва да е приключил началото на 2009 г.
По същество новият договорът е "олекотена" версия на отхвърлената "европейска конституция", но единствената страна членка, която е обявила изрично, че ратификацията ще бъде извършена с референдум, е Ирландия.
Португалският външен министър Луиш Амаду вече предупреди, че евентуален нов неуспех при ратификацията ще доведе до нова криза в Европа, още по-сериозна от тази, която бе преодоляна с подписването на новия договор.
През първата година от членството ни в ЕС показахме, че умеем да отстояваме нашите интереси без да се конфронтираме, каза министър-председателят Сергей Станишев след като, заедно с вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин, положи подписа си под новия договор.
Сред примерите в това отношение той открои изписването на европейската единна валута и подкрепата на европейските ни партньори, с която успяхме да върнем медиците ни от Либия.
Премиерът подчерта активното участие на България в процеса на подготовката на Лисабонския договор и го определи като фундаментален за бъдещето на ЕС, за неговото развитие, за вътрешното му консолидиране.
Европейската комисия пусна и специален уебсайт за договора (Europa.eu/lisbon_treaty), който по достъпен начин представя новостите, които той въвежда в политиките, и институционалните реформи, които прави.
"Този договор бележи вододел в историята на европейската интеграция. Договорът от Лисабон поставя гражданите в центъра на европейския проект.
След шест дълги години на преговори вече можем да отхвърлим настана институционалните въпроси и да съсредоточим всичката си енергия за напредък в отделните политики в интерес на гражданите.
Призовавам държавите членки да спазят поетите ангажименти и да се стремят да ратифицират договора достатъчно бързо, за да влезе в сила на 1 януари 2009 г.", коментира председателят на ЕК Жозе Барозу.
Договорът от Лисабон изменя настоящите договори за ЕС и ЕО, без да ги замества. Той ще даде на съюза правната рамка и инструментите, необходими да посрещне на бъдещите предизвикателства и за отговор на исканията на гражданите, обяснява се на новия сайт.
Лисабонският договор ще гарантира, че европейските граждани имат думата в европейските. ЕС ще бъде по-добре подготвен да отговори на очакванията в областта на енергията, изменението на климата, трансграничната престъпност и имиграцията.
Освен това съюзът ще може да говори с един глас на международната сцена.
И гражданите, и националните парламенти ще имат възможност да следят пряко вземането на решения след като законодателните дискусии се отворят за обществен надзор. Европейците ще получат възможността да влияят на предлаганите закони на ЕС.
Ще се включи и по-бързото, по-последователно вземане на решения по въпроси на реда и законността, което ще даде на ЕС по-добри възможности за борба с престъпността, тероризма и трафика на хора. Целите и ценностите на ЕС ще бъдат определени по-ясно от досега.
Съюзът ще се стреми към по-голямо сближаване на различните аспекти на своята външна политика, като дипломация, сигурност, търговия и хуманитарна помощ.
ЕС ще получи и своята правосубектност, с която да увеличи преговорните си възможности, обяснява още сайтът.
