Докато Европейската комисия за пореден път посочи с пръст Франция заради спортните залози и изобщо игрите с пари,
интернет общество заобикаля закона в страната,
предлагайки подаръци на играчите късметлии.
"Кинголото" (Kingoloto) разбива държавния монопол чрез безплатни сайтове, които са напълно легални и изцяло финансирани от реклами.
Всяка вечер спортният агент Ерик влиза в сайта на своята любима безплатна хазартна игра.
Става бързо, отнема ми 3 минути да попълня схемата. На следващия ден чакам резултатите, но без да треперя, без никакъв стрес, обяснява Ерик.
Освен него, още 4 млн. души залагат в Кинголото. Това го прави първостепенен сайт и втори след монополиста в хазартните игри - националната лотария "Française des Jeux".
Както вече бе споменато, ключът към успеха на Кинго лото е, че е напълно безплатен. Освен това всяко участие гарантирано носи някаква, макар и мъничка печалба.
Ерик Бенефтали, генерален директор на Кинголото, разказва: "При нас се печели по два начина. От една страна е хазартът, чрез който може да се вземе парична награда, автомобил, пътуване и т.н.
Ако човек няма шанс при разпределянето на тези награди, той трупа точки, които може да размени с подаръци, посочени в специален каталог, без да доплати и стотинка."
Кинголото стартира през 2001 г., когато доверието в интернет медиите не е голямо.
6 години по-късно за компанията работят 35 души, а годишният й баланс се равнява на 7 млн. евро.
За разлика от Франция,
Великобритания легализира игрите и залозите в интернет
През 2004 г. бе гласуван нов закон, по-известен като Gambling Act, според който се променя напълно регламентирането на игрите и залозите в Обединеното кралство.
Заедно с Малта, Великобритания е сред малкото страни членки на ЕС, които имат ясно законодателство относно електронните залози и игри.
Текстът е дело на лейбъристкото правителство, разработен във връзка с набиращия сила интернет.
До приемането на закона британските букмейкъри и казина нямаха право да оперират чрез интернет. Това подтикна мнозина от тях да създатат офшорни сървъри, заобикаляйки закона.
Последствието бе, че таксите върху залозите и хазартните игри паднаха с 10%. Тогава британският кабинет се задейства и регламентира лицензите и контрола на залозите.
Правителството интегрира новите форми на хазартни игри по интернет, интерактивните телевизии и мобилните телефони. Заедно със закона през 2004 г. се появи и специална комисия по хазарта, която обхваща всичко без националната лотария.
Всяка страна в ЕС има правото сама да определя параметрите на хазартния си пазар.
След като стана член на ЕС,
България трябва да либерирализира законодателството си спрямо залозите в интернет
Действащият закон за хазарта не регламентира тази практика.
Залаганията онлайн подлежат на санкции от закона в случай, че се докаже, че системно се играе и то при знанието, че игратата е незаконна.
В законодателните промени, които се готвят, се поставят редица условия - сървърите да са на българска територия, операторите да са имали поне три години офлайн дейност.
Задължително е и фирмите, които организират залагания върху спортни събития, лотарии или тото по интернет, да притежават поне 200 пункта за залози и изплащания на печалби.
Запознати твърдят, че единствената фирма, която отговаря на тези критерии, е Еврофутбол. Затова се смята, че онлайн монопополист в залаганията ще бъде именно той.
Докато промените легализират интернет хазарта, българите, които искат да залагат, играят през интернет в чужди сайтове. Мрежата изобилства със сайтове на български език, но те са на чужди сървъри.
Единственото българско дружество, което изработва софтуер за залагания в мрежата, е "Сънфиш" ЕООД - еднолична собственост на регистрираната във Великобритания "Спортинг онлайн".
Проблем са незаконните залагания. Посочва се, че годишният оборот от залози в интернет възлиза на около 250 000 лева. Тези пари не се облагат с данъци.
В момента залозите в Интернет поставят редица въпроси, свързани със събиране на личните данни и тяхната защита. Хората, които правят залози по интернет и в България, не са малко, но често те не са неясно със рисковете, които поемат.
Трябва внимателно да се чете кое законодателство прилага съответният сайт. Ако е български, съответно ще бъде под българската юрисдикция.
Може обаче дадена страница да е регистрирана в Гибралтар, например, и да прилага гибралтарското законодателство, обясняват експертите.
