Българското законодателство предвижда наказания за прояви на корупция сред български държавни служители, но правителството не съумя да приложи това законодателство ефективно. Това заключение се съдържа в Годишния доклад за правата на човека на американския Държавен департамент, публикуван днес.
В раздела за България на документа се отбелязва, че властите у нас не преследват настъпателно организираната престъпност и че български официални представители често пъти участват в корупционни практики безнаказано.
През изминалата година ЕС остро критикува българското правителство за злоупотреби с европейските фондове и блокира 486 млн. евро от предприсъединителната помощ за България, а кабинетът прие план в 80 точки, за опровергае страховете, че се е провалил в разследването на лошото управление на средствата, се припомня в доклада.
В частта, посветена на проявите на корупция сред властта у нас, се цитира делото срещу групата Николов-Стойков и твърденията, че тя е спонсорирала ключови български политици. Припомня се и присъдата от година и половина за злоупотреба с власт на Иван Иванов, бившия директор на звеното за борба с организираната престъпност към МВР, както и делото срещу Румен Петков за това, че е огласил името на агент на ДАНС.
В този раздел се отбелязват все пак някои от действията на новата агенция в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи, като например арестуването на зам.-председателя на Държавната агенция за младежта и спорта Иван Леков заради манипулиране на футболни съдии, на зам.-областния управител на София Мариус Цаков или на председателката на административния съд във Варна Анелия Цветкова заради получаване на подкупи.
В частта, посветена на ролята на полицията и силите за сигурност в България, се подчертава, че през изминалата година ДАНС е била критикувана от неправителствени организации заради очевидното политизиране на вътрешните спорове, довели до уволнението и оставката на някои висши държавни служители.
Припомня се, че след оставката на вътрешния министър Румен Петков и последвалия ремонт на МВР, скандалите и ниските заплати във ведомството са подкопали значително духа на неговите служители, които организираха символични протести.
Цитират се и данни на Центъра за изследване на демокрацията, според които, за почти 50% от престъпленията в България не се съобщава в полицията именно заради ниското доверие на хората в правоохранителните органи.
В частта за условията в българските затвори се отбелязва, че те като цяло не отговарят на международните стандарти, а правителството не отпуска достатъчно средства, за да направи значително подобрение. В България няма политически затворници, но в 13-те български затвора има 10 271 души - три пъти повече от капацитета им, се казва в документа.
Що се отнася до свободата на медиите се припомня нападението срещу главния редактор на сайта "Фрог нюз" Огнян Стефанов и убийството на Георги Стоев. Отчита се, че няма напредък и по разследването за взрива в апартамента на журналиста Васил Иванов.
Документът отчита, че в България има голямо разнообразие от вестници, които се публикуват свободно от политическите партии и от други организации и представляват пълния спектър на общественото мнение. Въпреки това в България зачестяват информациите за хора с политически интереси, които заплашват журналисти, се допълва в доклада.
В раздела за трафик на хора се припомня, че България остава отправна точка или транзитен път за този бизнес. Уточнява се, че почти всички жертви са жени и момичета, а понякога и момчета, които стават обект на сексуална експлоатация.
Като пример за успех в борбата с трафика на хора у нас се посочва осъдителната присъда от 13 години затвор за Ангел Любенов, ръководил мрежа за проституция, в която били въвлечени деца от сиропиталището в Берковица.
В доклада САЩ обещават да дадат пример в спазването на човешките права и свободи и критикуват Русия и Китай за пропуски в тази насока.
Според документа в Русия гражданските свободи са "под обсада", като се припомня, че войната на Русия в Грузия от миналото лято е станала причина за много жертви сред цивилното население.
В Китай спазването на човешките права се е влошило в някои области. Отчита се, че китайското правителство е увеличило арестите и преследването на дисиденти, на тъжители, на правозащитници и на адвокати, защитаващи правата им.
Сред другите сериозни нарушения в Китай са извънсъдебните убийства, мъченията и изтръгнатите със сила признания, както и принудителният труд, вкл. и в затворите, се изтъква в годишния доклад.
Документът, който изследва спазването на правата на човека в над 190 страни през предходната 2008 г., изброява общо 11 страни, в които ситуацията в тази насока се е влошила.
Това са Демократична Република Конго, Еритрея, Мавритания, Зимбабве, Китай, Армения, Египет, Иран, Шри Ланка, Куба и Венецуела. Критикувани в тази насока са също Пакистан, Афганистан, Северна Корея, Судан, Сомалия, Беларус, Узбекистан, Тунис и Мианмар.
Повечето от тези страни ежегодно си навличат критиките на Държавния департамент, отбелязва Ройтерс.
Малцина са похвалени, че са постигнали напредък в спазването на човешките права и свободи. Това са Тайланд, Бангладеш, Ирак, Колумбия и Гватемала, допълва Франс прес.
Въпреки че докладът отразява обстановка, датираща от последната година от президентството на Джордж Буш, в него се усеща отпечатъкът на новата американска администрация, която още в първите си дни се захвана сериозно с въпроса за спазването на човешките права, отбелязва агенцията.
Новият американски президент Барак Обама нареди закриването до една година на затвора в Гуантанамо и възприемането на по-твърда линия срещу евентуалните мъчения над задържани предполагаеми терористи, допълва Ройтерс.
Тази политика се подкрепя и от държавния секретар Хилари Клинтън, както се вижда от предговора на доклада.
"Ние не само ще се стремим да живеем съобразно с нашите идеали на американска земя, но ще настояваме за по-голямо спазване на човешките права, като насърчаваме другите страни и народи по света да правят това", изтъква тя.
По повод публикуването на годишния доклад Държавният департамент отбелязва, че Вашингтон си дава сметка за интереса, който тази равносметка поражда както в САЩ, така и в чужбина.
Държавният департамент допълва, че мненията, изразени от различни представители на международната общност относно спазването на правата на човека в САЩ, не са намеса в американските вътрешни дела, отбелязва Франс прес.
"Подобно на всички други суверенни държави ние имаме международни задължения за спазването на човешките права и свободите на нашите граждани. Така че другите имат право да изказват мнението си, когато смятат, че тези задължения не се спазват", се твърди в годишния доклад.
