За стиловете на поведение в конфликтна ситуация-2

Виж началото...

6. Пазарене (умерено твърд, личностен) - опит да се удовлетворяват исканията на двете страни, като се правят едновременно предложения и контрапредложения.
Приложимо е, когато е по-добре всяка от страните да постигне нещо, а алтернативата е непостигане на споразумение.
Ако се подценява, другите се възползват от склонността ни да не бъдем достатъчно настойчиви и да постигнем най-доброто споразумение.
Ако се надценява, другите ще преувеличават потребностите си, защото ще знаят, че ще ги натискаме, за да правят отстъпки.

7. Отказ от съпротива (гъвкав, безличностен) - дори когато не сме съгласни с възгледите на другата страна, едностранно се отказваме от съпротива.
Приложимо е, когато вярваш, че другата страна има повече опит от нас, когато проблемът не е от голямо значение за нас, а е важен за другата страна или искаме да бъдем възприемани като хора, умеещи да работят с другите.
Ако се подценява, ни смятат за нежелаещи да сътрудничат. Толкова често не сме съгласни с другите, че идеите ни не се взимат предвид.
Ако се надценява, ни смятат за хора, които замазват проблемите, вместо да убеждават в това, в което истински вярват.

8. Поддържащо освобождаване (гъвкав, умерено личностен) - дори когато не сме съгласни с другата страна, да решим да подкрепим идеите й при определени условия.
Приложимо е, когато това, което предлагаме, се вмества в рамките на бюджета.
Ако се подценява, не даваме на другите възможност да се учат от нашия опит и не им влияем, като ги оставяме да развиват инициативите си.
Ако се надценява, поемаме излишни рискове с цел другите да вземат зряло решение и се отказваме от собствените отговорности.

9. Сътрудничество (гъвкав, личностен) - съвместно сътрудничество между страните с цел развиване и синтез на всички важни гледни точки, обсъждане на интереси, тестване на предположения и емпатично изслушване.
Приложимо е, когато проблемите са твърде важни, за да се търси компромис, страните имат доверие и достатъчно време за обсъждане.
Ако се подценява, демотивираме другата страна, като не я каним да обсъждаме важни за нея решения и също пропускаме алтернативни перспективи.
Ако се надценява, отбягваме поемането на лична отговорност и се крием зад колективни решения, както и губим много време за обсъждания.

Така можем да разграничим различни стратегии за намеса в решаването на конфликта в зависимост от личностната ни ангажираност:
- силно личностно ангажирани стратегии: доминиране, пазарене и сътрудничество;
- умерено личностно ангажирани стратегии: смекчаване, съвместно съществуване, освобождаващо поддържане;
- неангажиращи личността стратегии: поддържане, правило за решение, неоказване на съпротива,
както и от степента на твърдост-гъвкавост на поведението ни:
- твърди стратегии: доминиране, смекчаване, поддържане;
- умерено гъвкави стратегии: пазарене, съвместно съществуване, правило за решение;
- гъвкави стратегии: сътрудничество, поддържащо освобождаване, неоказване на съпротива.

Както се вижда, съвременните подходи към решаване на конфликти не делят стратегиите на добри и неефективни.

Като мениджър вие имате на разположение различни стратегии

които може да разпознаете в чист или смесен вид у себе си или да идентифицирате при другата страна.
Този набор от описани стратегии дава възможност да анализираме и да осъзнаем поведението си в конфликта и да се опитаме да го модифицираме в необходимата посока.

На първо място е важно да подредим по важност трудностите, които изпитваме в даден конфликт (1 - най-сериозна, 4 - най-незначителна):
* Ригидност (твърдост): отстоявам твърдо възгледите си или не окуражавам другите да отстояват алтернативни възгледи;
* Безотговорност: променям своята позиция толкова бързо, че другите не могат да оценят достойнствата й;
* Намеса: толкова лично се включвам в споровете, че преставам да бъда полезен или губя твърде много време;
* Отбягване: оставам настрана, така че да мога да правя впечатление на незаинтересован или незагрижен.

След като сте определили най-сериозния блок в поведението си, можете да планирате промени.
Най-общо

необходимото поведение ще бъде резултат от вашата оценка

доколко твърди или лично ангажирани следва да бъдете в конфликтната ситуация.
Колко твърд или гъвкав да бъда?

За да може да решиш как ще се адаптираш към останалите страни в спорната ситуация по даден проблем, оцени вероятността, с която твоите възгледи:
- ще допринесат за осъществяване на общите цели;
- ще бъдат приемливи за останалите страни;
- ще са основа за своевременни действия;
- ще водят до по-големи ползи и по-малки щети, отколкото алтернативни възгледи.

Степен на лична ангажираност
За да може да решиш до каква степен да се ангажираш лично в отношенията с другите страни, оцени следните критерии:
- дали отношението ти ще бъде еднократно или продължаващо;
- какво удовлетворение очакваш от личното ти включване в спора с другата страна;
- възможно ли е да се общува пряко с другата страна;
- може ли да научиш нещо повече за себе си или да развиеш междуличностни умения, като се свържеш с другата страна.

Отговорите на тези въпроси ще ви насочат към най-подходящия стил поведение, който следва да използвате в дадената конфликтна ситуация. Изборът е ваш, но все пак не забравяйте - препоръчани отвън стратегии за поведение просто не съществуват! Схеми като горните само ви помагат да разберете по-добре вашата роля в конфликта и да се насочите към възможен стил на поведение.