Б унтовете в Унгария, последвали политическите вълнения в Полша и Словакия, свидетелстват за умората на някои източноевропейски страни от икономическите реформи, които не спряха след присъединяването им към ЕС през 2004 г., твърдят анализатори.
Призовавайки за възстановяване на спокойствието в Унгария, еврокомисарят за митническата и данъчната политика Ласло Ковач, бивш унгарски министър на външните работи, припомни необходимостта въпреки трудностите да бъде приложена програмата за оздравяване на икономиката, представена от унгарските ръководители в Европейската комисия в началото на септември.
Програмата, предвиждаща повсеместно повишаване на ДДС,
край на безплатното висше образование и здравеопазване, цели да сведе рекордния бюджетен дефицит на Унгария към нивата, необходими за присъединяване към зоната на еврото.
Някои от мерките, вече обявени през лятото, доведоха до спад в популярността на правителството.
Бунтовете, избухнали в Будапеща в понеделник през нощта, са свързани с тази програма: те бяха предизвикани от излъченото по радиото изказване на премиера Ференц Дюрчани на закрито заседание през май, в което той признава, че правителството му е "излъгало" преди изборите през април, скривайки намеренията си да предприеме мащабен план на ограничения веднага щом бъде преизбрано.
Мнозина анализатори видяха в това доказателство, че отрицателното отношение към реформите, останало скрито в тези бивши комунистически страни пред консенсусната цел за бързо влизане в ЕС, вече се проявява открито.
Във всички тези страни присъединяването към ЕС беше първостепенна цел, използвана за прилагането на реформите, обяснява Себастиян Курпас, анализатор от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел.
"Сега целта е постигната, хората си дават сметка, че не е станало чудо. Усеща се известна умора от реформите".
Този анализ не важи само за Унгария,
смята Курпас. С това се обяснява и влизането на популистки или екстремистки партии в правителствата на Полша и Словакия, на които председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу се наложи да напомни значението на демократичните ценности в ЕС.
По време на посещението си в Брюксел в началото на септември словашкият премиер Роберт Фицо също оправда преразглеждането на либералните реформи, предприети от предишното правителство в рамките на подготовката за въвеждане на еврото. Той изтъкна
"катастрофалните" последствия от тези реформи за населението.
В Полша, където правителството отказа да определи дата за въвеждане на единната валута, крайнодясната Лига на полските семейства и популистката партия Самоотбрана също влязоха в правителството на консерватора Ярослав Качински благодарение на известна загуба на илюзиите спрямо ЕС.
Оказва се, че във всички страни от региона съществуват скрити напрежения, които са една от последиците от присъединяването към ЕС, обяснява Кшищоф Бобински, главен редактор на полското списание "Уния полска", специализирано по европейските въпроси.
До присъединяването си към ЕС през 2004 г. тези страни направиха всичко, за да се проявят като добри ученици. Оттогава насетне обаче нещата изостават.
Има постоянен растеж, но много неща не са уредени,
подчертава Бобински. Всичко, което дълго беше потискано заради необходимостта да се спазва дисциплина преди влизането в ЕС, внезапно излезе на повърхността, добавя чешкият политолог Иржи Пехе, екссъветник на бившия президент Вацлав Хавел.
Той обаче е на мнение, че най-вероятно това е само "преходен период", който няма да трае повече от 5-10 години.
Въпреки това в непосредствено бъдеще има опасност тези трудности на прехода, както ги нарича Бобински, да подхранят още повече колебанията по отношение на всяко ново разширяване на ЕС, смятат дипломатически източници.
