- Разбира се, заглавието на моята статия във вестник "Свят и дипломация" (българското издание на "Монд дипломатик", бел.ред.) е малка закачка. Трудно ми е да кажа колко ще е дълга брадата му, но във всеки случай твърдя, че ще е брадат и по брадата ще го познаем.
Мисля, че за разлика от едни избори на Запад, изборите в Ирак са до голяма степен предсказуеми, още повече че повечето политически сили достатъчно ясно разкриха намеренията си.
Сунитите ще бойкотират изборите, кюрдите ще гласуват на север за своя местен парламент - те имат независимост от десетина години насам.
А колкото до шиитите, те ще получат мнозинство в новият парламент, не само поради сунитския бойкот, но и поради простата демографска сметка, че представляват мнозинство сред населението в Ирак.
Шиитите от доста време изчакват тези избори, не се вълнуват, а и няма от какво, доколкото политическият лидер в исляма не е подвластен на повеите, които ние наричаме популярност, рейтинг. Той си върви с партията, тя винаги гласува за него и не подлага на дискусия решенията му.
Така че лидерите на шиитите няма за какво да се страхуват - техните партии ще си гласуват за тях, а не за някой кюрдски или сунитски политик.
- Що за формула на демокрация е това и има ли дума за демокрация в арабския език?
- Думата за демокрация в арабския е "демократие" и всеки ще усети фонетичната близост с чуждия термин. Тук става дума за заемка.
Но въпросът е и по-дълбок - дали тази заемка в план на изразяване има някакво съдържание.
Моето мнение е, че ние малко спекулираме с приложението на наши термини към арабският свят. Например термина "секуларизация", "светска държава" , а и "демокрация".
Разбира се, има арабски режими, които се окачествяват като демократични - дори Саддам Хюсеин беше "демократичен" за партията БААС. Но ако трябва да подхождаме с наши стандарти, те не са.
- При изслушванията в Конгреса новият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс заяви, че демокрация в Ирак, в Сирия може да се изгради също толкова бързо, колкото и в Унгария. Вие какво мислите?
- Не преставам да съм в състояние на стъписване още от предишният мандат на сегашната американска администрация, защото повечето от техните заявления показват непознаване или нежелание за съобразяване, че става дума за свят, който разглежда действителността през призмата на съвсем различни критерии.
Ненапразно съм озаглавил статията си "Войната в Ирак между идеологията и действителността". Имам чувство, че САЩ имат желанието да изнасят идеология, така както Съветският съюз правеше това навремето.
Но ако там нашествието в Афганистан беше под лозунга за братската интернационална помощ, тук той е сменен - даряване на демокрация. Но и в двата случая става дума за износ на идеология.
Въпросът е дали зад това се крият някакви рационални решения.
- Защо не се използва терминът "правова държава"?
- Правото или законът в исляма е един и това е шериатът. Това е религията. Законът е от Бога. Друг закон не може да съществува.
Във всяка една арабска страна има гражданско законодателство, но то не се нарича закон. Това са указите, разпоредбите, но не е закон. Но ако влязат в противовес с шериата, последният има предимство.
Кадафи например провъзгласява Корана за конституция на Либия. Той е повлиян от леви движения от 50-те и 60-те години, но дори тези повлияни от тогавашния комунизъм течения търсят основата в Корана.
Ислямът е силно традиционен, той винаги познава настоящето през миналото.
- На преден план излизат шиитите, влиятелната фигура на великия аятолах Али Систани. Според Вас неговата партия ще вземе ли най-много гласове?
- На конференция, проведена наскоро, стана дума тъкмо за това, че в кандидатската листа на алианса на шиитите и кюрдите, нямало духовници или те се броели на пръстите на едната ръка.
Наистина няма духовници, но великият аятолах Али Систани издава "фетви", т.е. нормативни разпоредби за своите последователи.
Така че шиитите, спечелвайки изборите, ще гласуват така, както духовниците им наредят.
- Систани заявява, че няма политическа роля, но от всички плакати ни гледа неговият лик?
- Разбира се, той е представителят на Аллах, или както се казва в шиитската имамология - божията сянка на земята. Силният човек с брада, който се включва в нашите критерии за бъдещ победител.
Той, разбира се, никога явно няма да се намеси в политиката, защото един теолог е над светските боричкания, но при всички случаи ще оказва интелектуално и насочващо влияние върху своите последователи.
- Систани успя да принуди Вашингтон да промени плановете си, настоявайки за по-ранни избори, това стана и сега шиитите имат шанса да излязат от дискриминацията и да влязат във властта.
- Да, исторически те никога не са успявали да дойдат на власт, въпреки че са били близо до това. Но тук трябва да вземем предвид иранският фактор, който е много важен.
Самият Систани е иранец като етнически произход. Моктада Садр е представител на арабската партия в шиизма.
Но по-голямата част от шиизма върви след Систани, който е върховен авторитет и тъкмо за това Иран не трябва да се изключва от сметките. Въпреки че духовните лидери на Иран сякаш стоят настрана, но те никога не трябва да бъдат изваждани от сметката.
- Няма ли по този начин прикрит конфликт с Иран?
- В шиизма общностното начало на религията стои над националното. Когато боравим с исляма, трябва да имаме предвид, че национализмът не стои над верското.
Например девизът на партията БААС, която продължава да управлява в Сирия, е единна арабска нация (ето го национализмът), но втората част на формулата има вечно послание.
Въпросът е, че САЩ пребориха първата част от девиза, сваляйки Саддам, но тъкмо там се оказа много по-същностното, по-единяващото - вярата. Именно тук идва брадатият повелител.
- Възможно ли е да се образува една огромна шиитска държава?
- Едва ли. Шиитите не обичат да говорят за халифа като за имам, терминологически правят тази разлика, за да обособят представата си за имама, който за тях е свещено лице и божи наместник на земята.
Проблемът е, че иракската държава е изправена пред гигантско предизвикателство. В момента тя се е разпаднала и единственото, което удържа Ирак от политическа дезинтеграция, е наличието на окупационни сили.
Тази окупация в момента е в задънена улица,защото може нито да се изтегли, нито да остане, продължавайки да понася все по-големи загуби.
Изтегли ли се и Ирак тръгне ли по пътя на политическа дезинтеграция, тук ще се намесят сили като Турция (тя би могла да предяви претенции към Северен Ирак, населен от кюрди), Иран, шиитите в Южен Ирак и Йордания, в която нека да не забравяме, управлява клон на Хашемитската династия.
Ако се намесят такива териториални амбиции, целият район може да бъде въвлечен в спирална дестабилизация.
- Коя е втората компонента при шиитите?
- Моктада Садр се опита и спечели популярност с бунта си от март-април миналата година. Доколко Сирия го поддържа, за мен е спорно, защото самата Сирия е сунитска държава.
Ако говорим за сирийска намеса, тя е свързана с намесата на сунитските партии, оказващи радикална съпротива срещу американските сили.
Моктада Садр се примири, че едва ли ще спечели повече привърженици, но все пак може да разчита на достатъчно многото последователи на своите загинали в борбата срещу режима на Садам Хюсеин роднини.
Така че безспорно ще има влияние в бъдещия иракски парламент.
- Как според вас кюрдите ще оползотворят ресурса си?
- Те повече от 10 години са постигнали целите си. Имат автономия, имат свои органи за управление, явно в новата иракска конституция ще получат и автономия, каквато желаят.
- Услужливата идеология - демокрацията, ще успее ли да спаси Ирак от разпада на региона и борби за териториално преразпределение или тези избори ще са начало на нови проблеми?
- Мнението ми е, че когато се опитваме да вписваме нещата в логически картини, си викаме проблем. За мен най-важното е идеологията да бъде оставена настрана, да се погледне действителността в очите и да се изработи действено решение, колкото и тежко да е то за политиците.
Последвайте ни
