Еврото се роди на 1 януари 1999 г. като електронна валута, но опитите да бъдат създадени общоевропейски пари датират от 20 години преди това. Първите планове за създаване на единна валута бяха следствие от икономическата криза през 70-те години на ХХ век. Системата от фиксирани към американския долар валутни курсове беше изоставена. Европейските лидери се договориха за създаване на европейска валута, която да обвърже валутите на отделните държави на континента. Тази система обаче незабавно попадна под натиска на силния долар, което предизвика проблеми за някои от по-слабите европейски икономики.
През 1991 г. в холандския град Маастрихт 15-те страни членки на Европейския съюз се договориха за създаване на единна валута като част от усилията за учредяване на икономически и валутен съюз. Разработени бяха стриктни критерии за присъединяване - включително равнището на инфлацията, лихвените проценти и бюджетния дефицит. Създадена бе Европейска централна банка (ЕЦБ), която да определя лихвените проценти. Великобритания и Дания обаче не се присъединиха към тези планове.
Еврото бе пуснато в обръщение на 1 януари 1999 г., тогава още под формата на електронна валута, която се използваше от банки, дилъри в обменни бюра, големи фирми и фондови борси. Лихвените проценти в еврозоната бяха определени от Европейската централна банка. Неясните моменти в нейната политика и станалите обществено достояние несъгласия между правителствата от еврозоната отслабиха стойността на еврото на валутните пазари. Само 20 месеца след създаването си еврото изгуби близо 30% от стойността си спрямо долара. Това принуди Европейската централна банка и други национални банки да обединят усилията си, за бъде подпомогнато еврото. Този ход помогна да се спре поевтиняването на единната европейска валута, но тя все още не е възстановила стойността си. Слабото евро беше добре дошло за европейския износ, но подкопа доверието в новата валута и подхрани инфлационния натиск.
Нападенията в Ню Йорк от 11 септември 2001 г., които целяха да нанесат удар на най-големия финансов център в света, подложиха валутните пазари на критично изпитание. Доларът започна да отслабва, като средствата започнаха да изтичат към валути, смятани за стабилни, от рода на швейцарския франк, но и за първи път - към еврото. Централните банки се опитаха да успокоят пазарите и в световен мащаб лихвените проценти бяха намалени. Много наблюдатели смятат, че именно това е било истинският тест за установяване на еврото като международна валута.
От 15-те страни членки на ЕС само Великобритания, Швеция и Дания запазват националните си валути. Останалите 12 - Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия, Белгия, Люксембург, Холандия, Австрия, Финландия, Гърция и Ирландия - са членки и на еврозоната. Междувременно обаче германският финансов министър прогнозира пред сп. "Шпигел", че в страните извън зоната, особено в европейските, еврото скоро ще стане паралелна валута. А шведският премиер Йоран Першон намекна, че референдум за приемането на еврото може да се проведе още тази есен.
Евробанкнотите (5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 евро)
Дизайнът на новите евробанкноти бе оповестен през декември 1996 г. от Eвропейския валутен институт (предшественикът на Европейската централна банка). Като най-успешна измежду проектите в конкурса бе оценена идеята на австрийския художник Роберт Калина, дизайнер на банкноти в Австрийската национална банка. На графиките, създадени от Калина, могат да се проследят седем епохи от развитието на Европа. Върху лицевата страна на евробанкнотите са изобразени портали и прозорци в съответния архитектурен стил, а на обратната страна - мостове, като метафора за тясното сътрудничество между европейските народи.
Банкнотата от 5 евро (120х62 мм, решена в сиво) изобразява класическата епоха, 10-те евро (127х67 мм, червени на цвят) са илюстрирани с романтизма, 20-те евро (133х72 мм, в син цвят) - с готиката, 50-те евро (140х77 мм, оранжеви) - с Ренесанса. Банкнотата от 100 евро (147х82 мм, зелена) е в стиловете барок и рококо, а банкнотата от 200 евро (153х82 мм, в жълто-кафяво) символизира ерата на "архитектурата от желязо и стъкло". Дизайнът на банкнотата от 500 евро (160х82 мм, в лилаво) илюстрира модерният екстериор на ХХ век.
Специално за борба с измамите и фалшификациите на пари правителствата от Европейския съюз създадоха транснационалната полицейска служба Европол. Тя обаче не разполага с кой знае какъв щат - догодина в нея ще работят едва около 350 служители. Това не е европейското ФБР, а разчита на отделните правителства и национални полицейски служби в борбата срещу престъпността.
Евромонетите (1 и 2 евро, 1, 2, 5, 10, 20, 50 цента)
Монетата от 2 евро е най-голяма - с диаметър 25,75 мм и тегло: 8,5 грама. 1 евро тежи 7,5 грама и е 23,25 мм в диаметър. Едно евро се равнява на 100 евроцента, както и 1 долар е равен на 100 цента. Името "центове" произлиза от латинската дума за числото "100". Монетите от 1, 2 и 5 цента са медночервени на цвят, а от 10, 20 и 50 цента - жълти. Монетите по 1 и 2 евро са двуцветни - в жълто и сребристо.
Лицето на монетите е еднакво за всички страни от еврозоната, но за гърба всяка държава е разработила свой "национален" дизайн, който е валиден и във всички останали държави. Според първоначалните планове и банкнотите, и монетите трябваше да съдържат поне някои национални символи. За да се избегне объркването обаче в крайна сметка се реши дизайнът на всички банкноти да бъде еднакъв. За сметка на това всяка държава от еврозоната получи правото да реши кои символи да използва на гърба на "своите" монети и дали те да бъдат еднакви върху всеки номинал.
Ирландия например избра своята национална емблема - арфата, Испания - лика на краля, холандците предпочетоха профила на своята кралица, докато Италия използва класически рисунки от Леонардо да Винчи и други художници. Франция заложи на традицията и отново избра своя национален символ Мариана, а Германия - орела и Бранденбургската врата. Най-красиви обаче са гръцките евромонети - на гърба на 1 евро е изобразена кукумявката, птицата на мъдростта, а върху 2 евро - легендата за бог Зевс, който, преобразен като бик, отвлича девойката Европа.
Първата официална евромонета бе изсечена през май 1998 г. в Бордо. Французите искаха да започнат достатъчно рано, за да успеят с изсичането на необходимите им 7,5 милиарда монети. Първоначалният дизайн обаче бе преразгледан и отхвърлен и това наложи претопяването на изработените до онзи момент девет милиона 10-центови монети. Тази прибързана операция им струваше неколкостотин хиляди долара.
Германия също се натъкна на проблеми. Върховете на 12-те звезди по краищата на монетите сочеха в погрешната посока и след "артистична преоценка" производството бе прекратено.
Виж още за еврото в:
Си Ен Ен - галерия и архив от 1998 г.
Файнаншъл таймс"
в. "Монд" - евро-конвертор
ARD - евро-пъзел и досие
No-Euro.com - британски сайт против еврото
