Десислава Шпатова: В театъра се срещат хора

Д�и �ислава Шпатова е на 26 години. Завършва Театралния департамент на нов български университет в класа на Възкресия Вихърова. Работи като актриса в Сливенския драматичен театър. Участва в нашумелите представления "Медея" на Вадлен Александров и "Играем отвъд" на Възкресия Вихърова.

Дебютира като режисьор със спектакъла "Една любов на Жуан" по Пушкин и Молиер, съвместен проект на Legal Art и Сатиричния театър. Вторият й спектакъл "Опасни връзки" се превърна в хит на отминалия сезон. Представлението получи два "Аскеер" -а за изгряваща звезда Деян Донков (за ролята на Волмон) и Васил Нейчев за сценография.

Последният й спектакъл е "Отвъд греха" - авторски колаж върху българския фолклор. Има покана за работа в Македония и гастроли в Италия и Гърция.

- Харесваш ли театралната ситуация у нас?

- Откъде да знам. Театърът, който ме интересува се случва там, където има ситуация и хора, които си вярват. Не деля театъра на български, чужд, авангарден, традиционен и дявол знае какъв. Театърът е място за случване.

Театърът, който ме интересува е място, където се срещат хора, а не интереси. В България преобладават интересите. Това е скучно. Не знам как е в чужбина, защото там съм била само зрител.

- Все пак сигурно има личности, които са ти повлияли?

- Има личности и представления, които харесвам, за които се сещам. Защото между хората, които са ги правели са преминали енергии. Да, театърът е място, където се срещат или разминават енергии. Затова това е най-живото изкуство. Интересуват ме човешките енергии. Ако ги има в едно представление, то се е случило. В БГ театъра има енергии. Често обаче те се изхабяват зад кулисите.

- Как избираш текста за бъдещото представление?

- Все по-трудно. Трябва нещо да ме хване, да ме възбуди....

- В какво вярваш?

- В правото на всеки да харесва и отрича даден спектакъл. Аз се занимавам с нещата, които ме интересуват, не с моди, нито с тенденции. Това, че има хора, които идват на среща с моите представления, с моите актьори, ме радва. Но не се заблуждавам, че тези срещи винаги ще преминат с овации.

 

- Сега работя върху спектакъла "Идиот". Сценичната адаптация е на актрисата Снежина Петрова. Не мога да говоря за нещо, което още не се е случило. Разбира се, имам идея каква е посоката на бъдещото представление, но никога не знам каква посока ще избере самото представление. Понякога си мисля, че всеки спектакъл има свой, различен от представата на режисьора живот. Това ме забавлява, но и плаши.

- Как подбираш екипите си?

- Вярвам на хората, с които работя. За мен е важна негласната им подкрепа. И концентрацията, с която влизат в един съвместен проект. Това важи особено за актьорите. Не понасям пудри и звезди. Усещам обаче кога един актьор в едно представление може да се превърне в звезда. Тогава ставам още по- взискателна и жестока към него.

Сега съм обладана от един "Идиот" и се забавлявам да си представям физиономиите на актьорите, когато им кажа в каква авантюра ще се впуснат.

- Какво мразиш в театъра?

- Доносничеството и мързела. Обичам конкретните планове. Сигурно е забавно да избираш актьори, които не познаваш.

- Перспективата да работиш в чужбина?

- Хубаво е, че има вече български режисьори, които се продават добре зад граница. Значи българският театър интересува някого.

- Помисляла ли си да замениш театъра с друга професия?

- Често, защото бедността на БГ театъра ме отчайва. Аз съм част от тази бедност. Правя всичко възможно да създам самочувствие на актьорите си, но как става това? Не ми се говори. Все пак съм от щастливците, които се преборват да осигурят едни от най-високите актьорски хонорари. Не гледам на това като подробност, а необходимост. Но печалбата на всяка цена, чужбина на всяка цена, не ме интересува.

- Какво е в състояние да те съсипе?

- Ограниченията. Затова работя частни проекти. Живея в несигурност, рискувам, но тава като че ли ми харесва. Уседналостта в един театър би ме убила. Браня свободата си , защото тя ми е нужна за моите представления.

- Как гледаш на шума около последното ти представление?

- Не ме интересува като светска суматоха, а като начин да създам самочувствие на актьорите си. Опит да предложа една друга реалност на публиката. Забавление, преминаване на енергии. Успехът е барометър, но не и сигурност. Затова не се опивам от него.