К итай прие нов закон, регулиращ инфлуенсърите в социалните медии, който изисква от тях да притежават проверена професионална квалификация, преди да публикуват съдържание по чувствителни теми като медицина, право, образование и финанси, съобщи IOL. Новият закон влезе в сила в събота.
Регламентът беше въведен от Китайската администрация за киберпространство (CAC) като част от по-широките ѝ усилия за ограничаване на дезинформацията онлайн.
Съгласно новите правила, инфлуенсърите трябва да докажат своята експертиза чрез признати дипломи, сертификати или лицензи, преди да обсъждат регулирани теми. Големи платформи като Douyin (китайският TikTok), Bilibili и Weibo вече са отговорни за проверката на идентификационните данни на инфлуенсърите и за гарантирането, че съдържанието включва ясни цитати, откази от отговорност и прозрачност относно източниците.
CAC заяви, че създателите трябва да посочват кога съдържанието им е базирано на проучвания, доклади или е драматизирано с помощта на генерирани от изкуствен интелект елементи. Платформите също така са длъжни да образоват потребителите относно техните отговорности при публикуване или споделяне на съдържание.
Законът забранява онлайн рекламата на медицински услуги, хранителни добавки и здравословни храни, насочена към скрити промоции, често прикрити като образователни материали. Той също така изисква платформите да засилят механизмите за надзор, за да предотвратят неверни твърдения и подвеждащи съвети в области, които могат пряко да засегнат общественото благосъстояние.
Прилагането на новия закон е резултат от серия национални кампании срещу дезинформацията и онлайн измамите. Китайските власти заявиха, че регулацията има за цел да изгради „чиста и надеждна онлайн среда“, където публичната информация е точна и се споделя отговорно.
Въпреки че законът е насочен предимно към професионалните сектори, той също така сигнализира за нарастващото внимание на Пекин към ролята на инфлуенсърите във формирането на общественото мнение и потребителското поведение. Платформите, които не спазват правилата, могат да бъдат санкционирани или да бъдат подложени на по-строг регулаторен контрол.
Според наблюдатели на дигиталната политика, законодателството е едно от най-всеобхватните усилия на Китай до момента за формализиране на дейността на инфлуенсърите и може да послужи като модел за бъдещо управление на онлайн съдържанието.
CAC заяви, че целта не е да се ограничи креативността, а да се гарантира, че „професионалните знания се споделят от квалифицирани лица, които могат да предоставят надеждни насоки“ в области с голямо социално въздействие.
Ходът идва във време, когато дезинформацията представлява глобална заплаха. По време на пандемията от Covid-19 фалшивите лекарства и антиваксинната реторика се разпространяваха бързо, често подхранвани от неквалифицирани инфлуенсъри. Проучване от 2021 г. на неправителствената организация Център за противодействие на дигиталната омраза с офиси във Вашингтон и Лондон установи, че само 12 души са отговорни за 65% от антиваксинното съдържание, споделяно онлайн.
Предвид подобни случаи, опитът на Китай да регулира съдържанието на инфлуенсъри изглежда логичен за някои наблюдатели. Други обаче твърдят, че законът би могъл да заглуши гласове, които оспорват авторитетите или предлагат алтернативни гледни точки. Дебатът подчертава една универсална дилема: как да се борим с дезинформацията, без да ограничаваме легитимното слово.
Китай не е единственият, който регулира дейността на инфлуенсърите. Испания въведе своя „Закон за инфлуенсърите“ през 2024 г., изисквайки от създателите на съдържание с над 1 милион последователи или годишни приходи над 300 000 евро да се регистрират и да спазват строги насоки за реклама.
Големите технологични компании също затягат надзора си. YouTube и Instagram вече етикетират платените реклами и сигнализират за подвеждащо съдържание, въпреки че прилагането им варира. Google прилага собствен контрол върху теми от типа „Вашите пари или вашият живот“ (YMYL) като здравеопазване и финанси, като предпочита създателите, които демонстрират експертиза чрез стандартите си EEAT, опит, експертиза, авторитет и надеждност.
Публиката очаква инфлуенсърите да бъдат едновременно креативни и надеждни. Но когато те размиват границата между мнение и експертен опит, въздействието може да бъде сериозно. Един-единствен подвеждащ финансов съвет може да унищожи нечии спестявания. Здравната тенденция може да причини реална вреда.
Ето защо мнозина смятат, че е време творците да признаят тежестта на своето влияние. Новият закон на Китай обаче повдига по-дълбоки въпроси: Кой определя „експертиза“? Какво се случва с независимите творци, които оспорват официалните твърдения, но нямат официални пълномощия? И докъде може да стигне регулацията, преди да потисне свободната мисъл?
