В ъпреки бурното недоволство и широките протести президентът Георги Първанов днес е подписа указ за обнародване на Закона за културното наследство, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът внимателно се бил запознал с дебатите по приемането на закона и получените в администрацията становища, се посочва в съобщението и се припомня, че преди обнародването на закона държавният глава организирал среща с представители, застъпващи различни становища по закона.
"Безспорно е, че по отношение на опазване на старините трябва да провеждаме максимално рестриктивна политика, каквито са примерите в други европейски държави", е становището на Първанов.
Според него смяната на политическите субекти не бива да влияе върху приемствеността в тази политика. Такава приемственост няма как да се установи, ако не се постави началото на нова съвременна правна уредба, смята президентът.
Законът съдържа решения, които не се приемат безрезервно и еднозначно, се отбелязва в позицията му. Президентът се надява, че ще се спазят предвидените в закона срокове за приемането на изменения в други закони и издаването на подзаконови нормативни актове, за да се осигури пълната правна уредба на тези обществени отношения.
Предвидено е законът да влезе в сила от 10 април тази година. Свързаните с него важни изменения в Наказателния кодекс трябва да са в сила също от тази дата, заявява Първанов
"Сега продължава практиката на препращането към голям брой наредби, които да уреждат както условията, така и реда за едно или друго действие. Това поражда трудности при прилагането на всеки закон. Проблеми могат да възникнат и ако тези подзаконови актове не се приемат в срок.
Несъмнено нов Закон за културното наследство е абсолютно необходим за нормативното регулиране по съвременен начин на обществените отношения, свързани с българското национално културно-историческо наследство", смята президентът.
Той признава, че законът има достойнства и недостатъци. "Новият подход на държавата по отношение на съхранението на културното наследство обаче изисква приемането на такъв закон, който да постави основите на модерното и балансирано управление на тази обществена сфера", е позицията на държавния глава.
Дейци на културата и интелектуалци се обявиха против закона и изпратиха още в понеделник тази седмица писмо, в което върху 11 страници са изписани само правни аргументи.
Днес, преди президентът да подпише указа, 21 неправителствени организации също поискаха от него да наложи вето върху закона. Предложението отново беше подкрепено от видни български интелектуалци и общественици.
Тяхната надежда е, че тъй като законът влиза в остри противоречия с много от нормите, постановени от Конституцията, той може да бъде спрян от Конституционния съд.
От името на неправителствените организации, експертите, интелектуалците и много културни дейци до Георги Първанов беше изпратено писмо с молба да наложи вето, с което обаче той не се съобрази.
На пресконференция говориха Бойко Ватев, председател на НКОМ, проф. Иван Маразов, Александър Вълчев, Иван Найденов, който е експерт по тракийска култура, Любен Дилов-син, професор Валери Стефанов и др.
Бойко Ватев посочи, че в този закон ясно личи открит лобизъм за чуждестранните колекционери.
Любен Дилов е сигурен, че най-голям недостатък на закона е, че той няма да работи в този си вид, защото е абсурден. Но той е и опасен.
Според протестиращите, законът влиза в противоречие с редица нормативни уредби и създава условия за корупция. Спрямо българските колекционери негова изходна позиция е подозрението, а основен инструмент - наказанието, смятат от неправителствените организации.
Служителят на Националната следствена служба Евгени Сачев пък заяви, че законът е насочен срещу националната сигурност и го определи като "антибългарски".
Според подписалите писмото до президента Първанов законът нарушава норми на ЕС. "България ще стане за смях пред Европа и целия свят, противоречейки първо на собствената си Конституция, а след това и на тази на ЕС", твърдят авторите на писмото.
Александър Вълчев, бивш директор на Националния технически музей, заяви, че ако този закон остане в сегашния си вид, България изобщо няма морално право да предлага за генерален секретар на ЮНЕСКО българин.
