„Изчезнат ли всички животни, човекът би умрял от велика самота на духа."„Каквато напаст връхлети земята, ще връхлети и чадата й."
(Вождът Сиатъл, 50те години на ХІХ век)
Какво бих могла да изразя с няколко думи, когато знам, че това е крайно недостатъчно. Аз съм дете на „новото време", но не виждам света през очите на промяната и еволюцията. Напротив, съзирам останките от едно райско кътче, което изчезва, гние, пропада - става част от историята. Виждам деградацията на нашето настояще и бъдеще.
Минало са времената, в които хората живееха в хармония с природата. Дни, в които човешкият разум бе устремен към единството - човек-природа. Изчезнаха онези наши предци, които обичаха с цялото си същество дърветата, земята, животните и небето. Вече няма кой да благодари на земята за това, че именно тя е наша обител и само от нея зависи нашият живот и нашето щастие. Малко са хората днес, които ще забележат нещо повече от буреносни облаци или ярко слънце по небесната шир. Божественото в природата остана в приказките и историята, а страхопочитанието, което тя будеше преди векове бе убито от науката и новите технологии. Децата на Земята останаха в миналото заедно с очарованието на дивата земя и буйните реки. Всичко започна да изчезва.
В стремежа си за по-лесен и удобен живот човекът, благодарение на новите технологии, прави всичко много по-сложно, отколкото би трябвало да бъде. Човечеството губи връзка с реалния свят и започва да възприема живота само чрез телевизионния екран. Градовете се разрастват за сметка на горите и полята, които се превръщат в поредния магазин. Дърветата падат едно след друго като биват използвани за дървесина. Реките изчезват поради липсата на дървета, които да пазят водите от силните слънчеви лъчи. Новопоявилите се фабрики и моторните превозни средства тровят въздуха, земята и водата.
Изкуствено създадените организми замърсяват храната ни и ето защо двадесет и първи век ни донесе стотици нови алергии и новосъздадени болести с оригинални названия. Най-разумното същество на Земята постъпва по най-неразумния начин - унищожава собствения си дом, а заедно с него унищожава и милиони живи същества, които не заслужават съдбата, която ние им определяме. Тюленът монах, тасманийският вълк, птицата Додо и много други изчезнали животни и растения доказват погубното въздействие на хората върху развитието на другите видове. Много скоро към този списък ще се присъединят белите мечки, тюлените, пингвините, бизоните и много други живи същества, които ще изчезнат ако всички ние не се замислим как да спрем това.
Нашият разумен начин на живот променя психологията на човечеството от вечно-търсеща на вечно-искаща, което е пагубно за околния свят. Новите технологии ни учат да имаме големи очаквания, да се стремим към небето и да пренебрегваме дребните неща. За какво са ни дърветата когато имаме такива огромни сгради стигащи до небето. За какво са ни животните щом имаме механични играчки, които могат да тичат, скачат и говорят. Когато планетата ни стане тясна ще се отправим към друга - толкова е просто! Нека нашата роля на земята не се превръща в кредото „След мен и потоп!", защото истината е, че ние не сме богове и никога няма да бъдем, колкото и да ни се иска. Изчезне ли природата - изчезваме и ние. И най-богатият, и най-умният, и най-властният няма да живеят вечно, единственото важно е какво ще оставят след себе си и дали изобщо ще оставят нещо.
Децата на Земята изчезнаха. Те живееха в хармония с този свят и знаеха много повече от най-добрия компютър. Те знаеха цената на всичко, което природата е създала. Сега, може би, ги смятаме за наивни и глупави с техните вярвания в бога Слънце или в животните богове. Може би сега ние знаем много повече за света от техните ограничени познания с цел оцеляване, но нашето знание е повърхностно и лишено от силата на душевния покой.
Нека се замислим каква е истинската мисия на живота и трябва ли реалността да бъде такава. Необходими ли са войните? Необходима ли ни е властта? Необходими ли са ни парите? Необходима ли е разрухата? А омразата? Необходимо ли е да съсипваме природата с алчните си ръце?!? И какво печелим, какво губим .... какво можем да вземем с нас след като умрем .... Защото: „Не човекът е създал тъканта на живота, той е само една брънка в тъканта." (вождът Сиатъл, 50те години на ХІХ век)
