П рез последните седмици на територията на Европейския съюз (europa.eu) бяха изпратени някои много тревожни сигнали. Ако решенията относно начините за преодоляване на икономическата криза не се вземат в резултат на трезва преценка, съществува опасност единният пазар на Европейския съюз - едно от най-значителните ни постижения - да бъде подкопан и да понесе сериозни щети.
Когато през март 1933 г. Франклин Д. Рузвелт произнесе реч по случай встъпването си в длъжност като президент, Съединените щати се намираха в състояние на икономическа депресия. Той изрече безсмъртни думи, които са все още актуални в днешния икономически климат: "Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх".
Като се има предвид настоящата икономическа ситуация, ние много добре можем да разберем тревогата на европейските граждани, изправени през възможността да загубят работата или дома си и да се наложи радикално да променят начина си на живот. Страхът, обаче, е ирационално чувство, което, ако ни завладее, може да предизвика ирационален избор и ирационални решения и да ни поведе по низходяща спирала.
В този момент е необходимо решително политическо ръководство, способно да взема решения, които могат да бъдат едновременно твърди и непопулярни. Политическото ръководство на Европа трябва да се стреми да възстанови доверието и да устои на всяко изкушение за прибягване до популистка реторика, която би могла временно да вдъхне сигурност на избирателите; но не предлага дългосрочни устойчиви решения.
Изграждането на вътрешния пазар на Европейския съюз в началото на 90-те години на 20 век - осигуряващ свободното движение на стоки и услуги, работна ръка и капитал - предостави невероятно предимство на нашите икономики.
Основан на идеята, че цялото представлява нещо повече от сбор от частите си, единният европейски пазар сам по себе си насърчава устойчивия растеж. Фактът, че европейските потребители имат достъп до широк спектър от качествени стоки и услуги, чиито цени не се покачват изкуствено от вносни мита и такси, представлява пряка последица от единния пазар.
Ако сега позволим протекционистични мерки да подкопаят тази пазар, обхващащ над 500 милиона потребители (когато добавим Швейцария, Норвегия и Исландия към 27-те държави-членки на ЕС), ние ще разрушим основата на собственото си благоденствие.
Институциите на Европейския съюз - Комисията, Съветът и Парламентът - са поели специфична отговорност за защита на интересите на Общността като цяло, а не на каквито и да е тесни национални, регионални или секторни интереси. Европейската комисия, като пазителка на Договорите, трябва енергично да защитава правилата на вътрешния пазар и да предприема решителни действия срещу всяка държава-членка, която се стреми да наруши тези правила.
Действащото чешко председателство също така играе ключова роля и в тази връзка аз приветствам решителността на министър-председателя Тополанек, който свика извънредна среща на високо равнище на 1 март за обсъждане на последните събития. Тази среща на Европейския съвет трябва да гарантира, че мерките, предприети от отделните държави-членки, са взаимно съвместими и не нарушават по никакъв начин правилата на вътрешния пазар.
Ако всяка от 27-те държави-членки се стреми "да се справя сама", никоя от тях няма да постигне особен успех. Ако останалите държави решат да се отплатят "със същата монета", в дългосрочен план подобен икономически национализъм би навредил на собствените си автори.
На практика нашият вътрешен пазар се характеризира с тесни взаимовръзки, така че стоките, произведени, например, в Германия, могат да се основават на компоненти, произведени, например, в Полша, като след това се пускат на пазара, например, в Италия и Гърция. Да се говори, например, за "британски работни места за британски работници" или за "френски автомобили, произведени във Франция" означава да се възприеме прекалено опростен подход и напълно да се пренебрегне сложността на нашата европейска икономическа система.
Европейският парламент (europarl.europa.eu), като единствена институция на ЕС, избрана чрез преки избори, също така решително ще защити интересите на цялата общност и на всички нейни граждани. Ние ще се противопоставим на каквито и да е мерки "в ущърб на съседите", които биха навредили на вътрешния пазар и, в крайна сметка, биха отслабили целия Съюз в сравнение с конкурентите му в световен мащаб.
В качеството си на законодатели, ние бихме искали да се убедим, че законодателството се поддържа и зачита. Европейският съюз се основава на принципа на правовата държава, което означава, че големите, средните и малките държави-членки са равни пред закона и че никоя държава-членка не може да пренебрегва правните норми в ущърб на останалите.
Срещата на високо равнище на 1 март дава възможност на Европейския съюз да покаже на останалия свят, че ЕС и неговите държави-членки не възнамеряват да се оттеглят зад протекционистични бариери. Ако позволим на страха и популизма да наложат подхода "всеки сам за себе си", крайният резултат ще бъде "всеобщ провал".
Ние трябва да останем верни на основополагащия европейски принцип на солидарност, за да можем заедно да се справим с настоящите икономически трудности.
