Да спрем този спорт!

Новия спорт на Канада и Норвегия е убиване на тюленчета. Те ги удрят докато причинят смъртта им. Това е толкова жестоко тиранство. И ако това може да се нарече спорт, то аз си представям какви други видове ще се измислят нататък. Нека те да си представят обратната страна и да видят как биха се почуствали. Какво им дава правото да убиват? Нищо! Кои са тези хора, че да решават кой ще живее, и кой ще умре? Никои! Тези хора са глупави и без съвест. И защо не е като при човеците?

При убийство да се ходи в затвора! По-нисши ли са те? Те нищо не са им направили,за да бъдат убивани! Дали всъщност тюлените са по-нисши от убийците си? Аз не мисля така,защото те са също като нас живи същества. Имат право на живот! Начина, по който се отнасят с тях е просто нечовешки жесток. А какво е човещината? Това да се разбираш с ближния,да отстъпваш и най-вече да помагаш на този в нужда! Толкова малко се иска от нас,нали? И ако всеки даде малко,колкото и да е то,ще помогне за едно голямо ДОБРО! И макар,че повечето хора ще кажат: Това е глупост,няма начин да им помгнете! Само ако повярваме, ще можем да извършим това ДОБРО!!!

Ако просто повярваме в себе си! Ако протегнем ръка на тези,които имат нужда от помощ светът ще стане едно по-добро място за всички! Да стоим и да гледаме безучастно също ни прави виновни! Това варварство не бива да е възможно в нашето общество изградено от човещината.Тюленчетата също имат права като нас хората, но просто не могат да ги защитят.И нека си спомним как е било преди много,много години ,когато не са съществували парите и пушките: Тогава човекът е живял и се е разбирал с всички живи същества. Помагали са си взаимно и са се защитавали.

Тогава е нямало разлика между видовете и всеки е бил равен с другия. Тези времена са били толкова хубави! Сега ако успеем поне мъничко тези времена да приличат на онези би било напредък. Понякога ми се иска да върна времето назад. Да живея с животните в разбирателство и щастие би било прекрасно. Не бива да ги оставяме сами в такъв момент. Те имат нужда от нас и от нашата помощ. В момента ние сме единствената им надежда. И не само Българите се опитват да помогнат,наскоро открих американски сайт в,който хората също подписват петиции. Светът се е захванал с тази кауза и се опитва да помогне на тюлените да не станат защитен вид. Хората сме много жестоки същества: изсичаме горите за никому ненужни молове и избиваме животни.

Аз съм фен на Майкъл Джексън и днес слушах една негова песен за земята. И се замислих защо са ми някакви скъпи кожени дрехи,като знам откъде идват? Като знам,че дивана,който исках да купим бе от естествена кожа. И светът е едно красиво място без всичките тези жестокости.

Понякога, затварям очи и си мисля: „Защо ние хората се нараняваме, защо нараняваме и тези, които са различни от нас?" Не знам отговора. Усещам само, че ме боли, от болката на другите, боли ме и от моята болка. Иска ми се да изтрия цялата болка на света просто така, както мама изтрива сълзите ми-толкова е лесно! Тя казва, че да приемеш другите означава да приемеш себе си. Обичам животните! Сигурно хората, които ги нараняват го правят, защото те самите са наранени.

Сигурно и те ги обичат, но не го знаят. Тогава някой трябва да им помогне да го разберат! Представям си един тъжен ловец на тюлени, премръзнал и самотен, а около него малки тюленчета играят и се боричкат. Той ги гледа и става все по-тъжен, оглежда се в очите им и разбира, че те са като неговите или не би му се иска неговите очи да бяха като тяхните. Колко сме еднакви и колко различни! Колко сме добри и колко лоши! Колко сме човечни и колко бездушни! Колко милостиви и колко жестоки! Колко сме големи и колко малки? А сме просто човеци!