М ного хора се оказват в неудобното положение да са неучтиви, без да съзнават това. Ако отивате в Германия например, е препоръчително да се запознаете с основните обноски в страната, за да не изпадате в неловки ситуации.
Ако искате да зарадвате някого като му подарите цветя, по-добре махнете опаковката на букета преди да го поднесете, защото цветарите винаги го опаковат в сивкава или цветна хартия, наподобяваща нещо средно между коприна и вестник.
В основата на това правило стои схващането, че при поднасяне на букет той трябва да се вижда изцяло. В Германия обаче изобщо не е прието да се използва целофан по причини свързани с опазването на околната среда.
Като друг израз на неучтивост при общуването германците все по-рядко прибавят към имената съответните академични или благороднически титли.
Обичайна практика е разменянето на визитни картички при запознаване, но повечето германци оставят картичките в класьорите си без да обърнат внимание на титлата.
Когато се запознават германците не казват "аз съм д-р Майер" или "проф. Шмит", а се представят само с името си, така че единственият начин да се обърнеш към някого със съответната му титла е да обръщаш повече внимание на това, което пише върху визитната картичка.
"Всеки, който е обикалял из магазините на Париж и особено луксозните, е забелязал превзетата учтивост и надменността, с която продавачите общуват с клиентите...".
Това са споделените думи на канадката от Квебек Дениз Бомбардие в книгата "Отворено писмо до французите".
"Фрапиращо е, когато продавачките си говорят помежду си, без да ви обръщат ни най-малкото внимание или ако го направят, то е сякаш, за да ви кажат "нямате ли си друга работа, та да ме притеснявате...", споделя в Бомбардие.
Още първият път когато посетих Франция, продължава тя, ме шокира прекомерното използване на учтиви фрази, които за съжаление нямат никакво покритие. Французите вероятно смятат, че за да бъдеш учтив трябва да си формален.
От френските клиенти обаче също има какво да се желае по отношение на поведението им - особено, когато става дума за ресторантите и пренебрежителното им отношение към обслужващия персонал.
Много рядко проявите на вежливост и добро отношение към околните са израз на добро възпитание или спазване на етикет. Да си учтив в България се смята по-скоро за проста формалност.
Не прави особено впечатление подхвърлянето на обидни реплики към познати и непознати с повод или без повод. Липсата на учтивост е заменена от фамилиарничене.
Много дразнещи са обръщенията, които изобилстват от положителни или отрицателни епитети като "готин", "сладурче", "муци", "тъпако", "говедо", придружени от предизвикателен и самонадеян тон.
Зад това поведение се прикрива комплексираност или се демонстрира пренебрежение към околните. Българите свикват и не се впечатляват.
Няма общ етикет. Затова много чужденци, които работят у нас, не скриват учудването си от нетактичните постъпки на своите български партньори, въпреки че в деловото общуване българите компенсират, като наваксват и се нагаждат към етикета на своите чуждестранни колеги.
Така например българи, които работят с англичани и немци, отдавна са разбрали, че трябва да са точни на срещите и да са подготвени. Немците държат българите, с които работят, да са изключително прецизни при изготвяне на бизнеспокани.
Взаимното уважение изисква семпло и елегантно облекло, вежлив и коректен тон по време на разговорите.
