Ув вянето на мъгла с мрежи е решение на проблема с недостига на вода за хората, които живеят без водопровод, канализация и електричество в бедняшкото предградие Белависта, разположено на песъчлив планински склон край перуанската столица Лима.
В града, който наред с Кайро е една от двете най-сухи столици в света, дъжд вали изключително рядко.
Но осем месеца в годината крайбрежните хълмове около града са обвити в гъста мъгла от Тихия океан - резултат от съчетанието на жаркото тропическото слънце и студените води на Хумболтовото течение.
С помощта на мрежи, подобни на волейболните, местните жители кондензират мъглата капка по капка, вкарват я в тръби, по които тя се стича надолу по склона и се събира цистерни, съхраняващи стотици литри вода за поливане, къпане и готвене.
Чиста вода, добита от мъгла, не е за вярване, нали, хвали се Ное Нейра, шефът на общината на Белависта, потапяйки ръка в пълния догоре тухлен контейнер.
Президентът Алан Гарсия спечели изборите през 2006 г. отчасти благодарение на обещанието да осигури вода за милиони бедни перуанци.
Краят на мандата му обаче наближава, а проблемите с водоснабдяването на Лима са по-тревожни от всякога.
Лима почти изцяло разчита на ледникова вода
ООН, която определи 22 март за Световен ден на водата, за да обърне внимание върху недостига й, съобщава, че топенето на ледниците, причинено от затоплянето на Андите, вече е довело до 12% намаление на водния поток към сухото крайбрежие на страната, където живеят 2/3 от населението.
Това накара правителството не само да се опитва да прокара нови водопроводи, за да подобри снабдяването, но и да обмисля възможността да строи инсталации за обезсоляване на вода по бреговата линия или да изпомпва вода от басейна на Амазонка за бъдещи доставки.
Дори след изминалото десетилетие на силен икономически растеж около 1/4 от перуанците, които живеят в градове, и половината от селяните, все още нямат достъп до канализация и чиста питейна вода.
Такова е положението и в Белависта. Като повечето бедни в Перу, и тук хората се снабдяват с вода от цистерни, които купуват по два сола за варел (71 цента), около десет пъти по-скъпо от това, което жителите на най-богатите квартали на Лима плащат за течаща вода.
Мрежите в Белависта, поставени от биолози от немската неправителствена организация "Алимон", превръщат мъглата в надеждна алтернатива, с помощта на която би могло да се сложи край на зависимостта от прекалено скъпата и често замърсена вода от цистерните.
Въпреки че системата от мрежи е ръждясала само след три години употреба, и че пресъхва през късите лета, когато в Лима няма мъгла, бедняците си мечтаят кметът да постави мрежи на хълмовете около града.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
