П арламентарната комисия по здравеопазване реши обсъждането на проблемите с Центъра за спешна помощ в София да стане на закрито заседание.
Депутатите приеха решението единодушно. Според доц. Борислав Китов, председател на комисията, така би било добре и за двете страни по конфликта.
Докладът от Министерството на здравеопазването по въпроса не е готов.
Министърът на здравеопазването нареди спешна проверка на директора на столичната "Бърза помощ" д-р Георги Гелев във връзка с изнесената в медиите информация, че в линейките няма дефибрилатори, а в същото време директорът е направил луксозен ремонт на кабинета си.
Гелев се разследва и заради направени неправомерни уволнения.
Директорът ще бъде изслушан от здравната комисия. Той сподели, че е объркан и не знае какво биха искали депутатите да им каже.
На излизане от закритото заседание днес Гелев заяви, че очаква доклада на министерството за състоянието на спешния център, като се надява в него да бъде "цялата истина", без да уточнява каква е тя.
Лекарят е в отпуск още две седмици. Взел си е отпуската, за да даде пълна възможност на разследването от страна на министерството и за да си лекува кръвното, информира БГНЕС.
По отношение на стандарта на спешната помощ в София той заяви, че тя отговаря на европейските стандарти като техника, тъй като в 21 линейки има дефибрилатори, а 10 са напълно оборудвани, като реанимобили.
Това отговаряло на световните и европейски стандарти - 1/3 от линейките да имат такава техника.
Що се отнася до екипите, те били 30, а трябвало да са 70 за почти двумилионното население на София (по официални данни то е 1,17 млн.).
Гелев каза, че ако министърът му поиска оставката, той няма да си я даде.
Той отново заяви, че не е съгласен с изнесеното по медиите за обвиненията срещу него, че избраната фирма за доставка за резервни части на линейките не е била най-добрият и рентабилен вариант. Според него тя е била избрана след търг и спазване на Закона за обществени поръчки.
Колкото до закритото заседание шефът на "Бърза помощ" каза, че навярно депутатите са решили така някой да не им повлияе.
Д-р Гелев беше съпровождан на комисията (и след това) от д-р Димитър Рангелов, зам.-кмет на София по здравеопазване до 1999 г.
Рангелов коментира, че вместо да се занимават с нерешената неотложна помощ в столицата от министерството обсъждали спешната. Тя била в затруднено положение точно за нерешената неотложна помощ, вменена на джипитата, които би трябвало да бъдат на 24 часово повикване, което те не спазвали.
Вместо това семейните лекари трябвало да се обединят в сдружения, в които да имат звено или дежурства за спешна помощ. Тези въпроси никой не ги обсъжда, заяви д-р Рангелов.
В момента през деня има около 250 обаждания в Центъра за бърза медицинска помощ, а през нощта между 180 и 200. Дежурният диспечер, който е лекар, решава дали при пациента да отиде необорудвана кола, линейка с дефибрилатор или реанимобил.
