Цялото творчество на Фелини - за първи път в София

Цялото творчество на великия кинорежисьор Федерико Фелини (1920-1993) ще бъде показано за първи път в България на специален фестивал организиран от Италианския културен институт и "Арт Фест" в партньорство с НДК.

Радостното събитие за киноманите е под патронажа на министъра на културата проф. Стефан Данаилов и посланика на Италия Джан Б. Кампаньола.

От 23 март до 12 април в Дома на киното и в кино "Люмиер" с реставрирани копия, предоставени специално от римската студия "Чинечита", ще бъдат прожектирани абсолютно всички ленти, които е заснел един от идолите на седмото изкуство, дори и 120-те секунди реклами за "Банка ди Рома".

(виж програмата на фестивала в art.gbg.bg)

Роден е в курортното градче Римини на Адриатическо море. Спомените от детството, от голямото семейство, училището, църквата, терасите на луксозните хотели, плажовете, гостуващите циркове, панаирите ще заемат особено важно място в много бъдещи филми на майстора.

Напуска дома си едва 12-годишен. Започва работа като клоун в цирка. По-късно образът на клоуна се превръща в символ за киното на Фелини.

През 1939 г. се премества в столицата, родният град на майка му. Увлечен от образа на американските репортери става репортер за жълти вестници, рисува комикси и прави карикатурни портрети в ресторанти. Преди избухването на Втората световна война заедно със своя приятел Алдо Фабрици прави радиоскечове.

По това време Фелини среща жената, с която прекарва живота си - Джулиета Мазина. Фелини и Мазина стават изключителен тандем и класическа двойка във филмовия свят.

С помощта на Фабрици Федерико влиза в киното и между 1939 и 1944 г. Но чак през 1945 г. двамата приятели се срещат с Роберто Роселини. Фелини участва в написването на сценария на класическия "Рим, открит град".

После става асистент-режисьор, сътрудничи на Пиетро Джерми и Алберто Латуада. Фелини е автор на повече от 50 сценария, повечето от които филмирани. От 1960 г. води дневник на сънищата си и скицира хора и места.

През 1949 г. Фелини заснема първия си голям шедьовър - "Мамините синчета" - филм за петима мъже, които се опитват да залъжат скуката с дълги вечери в киното, около билярдната маса, в кроежи на бохемски шеги и търсене на какъвто и да е повод за разтуха. В този филм, считан от мнозина за най-искрения в творчеството на Фелини, властва тъгата по изгубеното време.

"Пътят" (1954) е първият му филм от четирите удостоени с награди "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Критиците в цял свят обявяват "Пътят" за любовното обяснение на Фелини към Мазина, изпълнителка на главната роля - тъжния клоун Джелсомина.

След 3 години още един филм на тандема Фелини-Мазина променя филмовия свят - "Нощите на Кабирия" от 1957 г.

Световната популярност на режисьора идва със следващите му филми - "Сладък живот" и "Осем и половина".

"Сладък живот" (1960) създава едни от безсмъртните образи в киното на ХХ век - пищната блондинка на Анита Екберг, къпеща се във фонтана ди Треви, уловеното морското чудовище и лутащия се в хаоса на света герой на Марчело Мастрояни.

Филмът печели "Златна палма" на фестивала в Кан, а след три години "Осем и половина" грабва поредния "Оскар".

Марчело Мастрояни е не само най-добър приятел и любим актьор на Фелини, той е неговото алтер его в киното. След години в края на филмовата си кариера Фелини посвещава филм на двамата си любимци Мастрояни и Мазина - "Джинджър и Фред" - история за двама застаряващи имитатори на Фред Астер и Джинджър Роджърс.

Софийският фестивал на Фелини включва и късометражните филми на майстора, създадени съвместно с някои от най-големите имена на киното: "Един журналист разказва за брачна агенция", епизод от "Любовта в града", проект на Чезаре Дзаватини, съставен от 6 новели, които си поставят за цел да документират реалността с помощта на непрофесионални актьори.

Ще бъде показан и изключителният "Изкушението на господин Антонио", епизод от "Бокачо '70".

Българските киномани ще си припомнят велики любими филми като "Градът на жените" и "Амаркорд". В "Амаркорд" две десетилетия след "Мамините синчета" Фелини отново се връща към детството и младостта си и, както винаги, смесва любов и ненавист, отчуждение и копнеж, критичност и съчувствие по неподражаем начин.

За последен път българската публика е гледала "Амаркорд" в киносалон преди 20 години. Специално за фестивала в София пристига възстановено цветно копие.

Според критиката във всичките си филми Фелини си спомня или сънува. До края на кариерата си той работи освободен от клишетата на телевизията и на филмовата индустрия. Години наред от него се учат кинематографисти, театрали, художници и писатели. Както и редовите зрители.

Фелини получава две награди за за цялостно творчество - "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция през 1985 г. и "Оскар" през 1993 г. Последният му филм - "Гласът на луната" (1990) е особено съновидение, с което приключва един изключителен творчески път, белязан от успеха.

Този филм се показва за първи път в България. За първи път ще бъде прожектиран и "Клоуните" създаден през 1971. Цветни и възстановени са копията на забележителните филми "Сатирикон на Фелини", "Казанова" и "Джулиета на Духовете".

Животът и творчеството си Фелини най-добре е описал с безсмъртните си думи: "Единствените граници на човешкото сьщество, са границите на неговото вьображение."