Е нергийното примирие на Тръмп предизвиква критики заради подкрепата, която може да осигури на финансирането на руската война, на фона на недостига на дизел и растящите потребителски разходи.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви незабавно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна дни след като облекчи санкциите върху руските горива в опит да се справи с рязкото поскъпване на горивата в страната и по света.
Обявеното в неделя енергийно примирие бележи поредна промяна в подхода на Вашингтон към руската енергетика. Войната между САЩ и Иран и неотдавнашните украински удари по руски енергийни обекти нарушиха глобалните доставки на петрол и повишиха цените на горивата. Тръмп дори поиска от Украйна да не атакува руски петролни съоръжения, докато Москва остава основен износител на дизел.
Рязкото поскъпване на дизела през последните седмици оказва особен натиск върху Републиканската партия на Тръмп преди междинните избори през ноември. Проучванията показват, че американците смятат администрацията на Тръмп за отговорна за скока в цените на горивата на фона на непопулярната война на САЩ срещу Иран.
„Атаките срещу рафинерии и енергийни съоръжения извадиха мощности от и без това натоварения световен пазар на горива, повишавайки разходите за транспорт, селско стопанство и бизнеса. В крайна сметка тежестта се прехвърля върху потребителите“, заяви пред „Ал Джазира“ Сузана Стрийтър, главен инвестиционен стратег в Wealth Club. Тя визира взаимните атаки на Украйна и Русия срещу енергийни обекти.
„Истинското примирие би могло да помогне за защитата на доставките и да облекчи част от този натиск, особено с наближаването на зимата“, каза Сузана Стрийтър.
Стрийтър обаче предупреди, че е твърде рано ситуацията да бъде определена като „дипломатически пробив“, като посочи изявлението на украинския президент Володимир Зеленски, че енергийното примирие е било изненада за него.
Решенията на Тръмп предизвикаха критики от американски политици и европейски съюзници, които предупреждават, че връщането на руските горива на световните пазари може да осигури на Москва нови приходи за финансиране на войната в Украйна. През март администрацията на Тръмп предостави изключение от санкциите за руския петрол, превозван по море.
‘Energy ceasefire’: What’s behind Trump’s love-hate ties to Russian oil? Trump’s energy truce sparks criticism over aiding Russia’s war finances amid diesel shortages and rising consumer costs. https://t.co/LeUggABV0t
— EThompson (@EThompsonWV) October 12, 2026
Неочакван обрат: Тръмп твърди, че Москва и Киев спират ударите по енергийните обекти
- Защо Тръмп многократно променя позицията си по отношение на руската енергетика и какво стои зад последните му решения?
- Какво представлява обявеното от Тръмп „енергийно примирие“?
В неделя Тръмп заяви, че Русия и Украйна са се съгласили незабавно да прекратят взаимните атаки срещу енергийната си инфраструктура.
„И двете страни се съгласиха. Да не го нарушават!“, написа той в социалната мрежа Truth Social, без да предостави допълнителни подробности.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че не е бил запознат с енергийното примирие. Той каза, че споразумението е било „новина за мен“, но въпреки това приветства обявяването му.
Зеленски обаче посочи, че след изявлението на Тръмп руски дронове са продължили да атакуват украински енергийни обекти, включително електроцентрала в Харков.
„Очакваме подробности за условията на споразумението между американците и руснаците и искаме да видим една конкретна стъпка, която американците са готови да предприемат“, заяви Зеленски в понеделник във видеообръщение към конференция по сигурността във Варшава.
„Това енергийно примирие може да проработи и да се превърне във важна стъпка към прекратяване на войната, ако американците наистина се намесят сега и гарантират, че руснаците ще го спазват“, заяви още Зеленски.
Украйна многократно е атакувала руски петролни рафинерии с аргумента, че приходите от енергийни ресурси помагат за финансирането на войната на Москва. Междувременно Русия атакува украинската електроенергийна и отоплителна инфраструктура през целия четиригодишен конфликт.
Академичният изследовател Алексей Муравиев призова за предпазливост по отношение на обявлението на Тръмп, като постави под въпрос дали изобщо е постигнато споразумение и, ако е така, какво точно включва то.
„Става ли дума за спиране на ударите по петролни рафинерии? Ако е така, тогава ситуацията би била неравностойна, защото украинските петролни рафинерии вече бяха извадени от строя от руските удари“, заяви пред „Ал Джазира“ Муравиев, старши научен сътрудник по отбранителни и стратегически изследвания в университета „Едит Коуан“.
„Това на практика би означавало Украйна едностранно да прекрати действията си срещу руските петролни рафинерии“, каза още Муравиев.
Муравиев свърза обявлението и със споразумението на Тръмп за доставките на дизел с руския президент Владимир Путин, като предположи, че то може да представлява сигнал към Зеленски.
„Вашингтон вероятно би възприел атака срещу капацитета на руските петролни рафинерии като нападение срещу икономическите интереси на САЩ“, каза той, визирайки споразумението за износ на дизел до април 2027 г.
Защо Тръмп предупреждава Зеленски да не атакува руските рафинерии за дизелово гориво?
- Какво е състоянието на световните цени на петрола?
Продължаващите конфликти в Близкия изток и Украйна продължават да оказват натиск върху световните петролни пазари.
В понеделник цената на суровия петрол сорт „Брент“, международен бенчмарк, спадна до около 103,04 долара за барел след обявяването на примирието от Тръмп и сделката за руския дизел. Американският суров петрол West Texas Intermediate се търгуваше за около 90,96 долара за барел.
Цените обаче остават високи заради войната на САЩ и Израел срещу Иран, започнала на 28 февруари, както и заради нарушенията в корабоплаването през Ормузкия проток, ключов морски път, през който преминава една пета от световните доставки на петрол.
Неотдавнашните атаки на йеменските хути срещу саудитски петролни съоръжения и летища, както и бойните действия в района на Червено море и протока Баб ел Мандеб, допълнително засилиха натиска върху цените на петрола.
Украинските атаки срещу руски рафинерии задълбочиха недостига на дизел, гориво от ключово значение за селското стопанство и товарните превози.
Кризата накара страните от Г-7 миналата седмица да се споразумеят за освобождаване на 100 милиона барела петрол и дизел от стратегическите си резерви. Решението на Г-7 беше взето след натиск от страна на Тръмп.
Фючърсите на дизела в САЩ паднаха с близо 5% след сделката на Тръмп с Путин
- Как администрацията на Тръмп се колебае между наказването и подкрепата на руската енергетика?
Подходът на Вашингтон към руската енергетика се променя многократно, откакто Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.
При президента Джо Байдън САЩ забраниха вноса на руски петрол и енергийни продукти през март 2022 г. с цел да прекъснат приходите, използвани за финансиране на войната на Москва.
Същевременно Вашингтон подкрепи въведен от Г-7 ценови таван за руския петрол, предназначен да ограничи приходите на Москва, без да изтегля прекалено големи количества суровина от световния пазар.
Освен това администрацията на Байдън прие продължаването на покупките на руски суров петрол от Индия, за да предотврати повишаване на световните цени.
След като се върна на власт миналата година, Тръмп първоначално засили натиска върху Москва. През август 2025 г. администрацията му наложи допълнителни мита върху индийските стоки заради покупките на руски петрол от страна на Ню Делхи.
Два месеца по-късно Вашингтон наложи санкции на руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“, обвинявайки Москва, че не полага сериозни усилия за мирни преговори с цел прекратяване на войната в Украйна.
Тази година обаче подходът на Вашингтон претърпя рязък обрат. На 5 март САЩ издадоха 30-дневно изключение от санкциите, позволяващо на Индия да купува руски петрол, блокиран в морето. Мярката беше предприета, след като нарушенията в корабоплаването през Ормузкия проток на фона на американските атаки срещу Иран застрашиха световните доставки.
Седмица по-късно администрацията на Тръмп разшири изключението, като разреши на държави от цял свят да купуват руски петрол и петролни продукти, подлежащи на санкции, които вече са били натоварени на танкери. Разрешението беше валидно до 11 април.
През септември Тръмп призова Украйна да спре атаките срещу руските рафинерии, като обвини ударите за световния недостиг на дизел.
На 9 октомври той обяви споразумение с руския президент Владимир Путин, според което Москва ще достави незабавно над 300 000 тона дизел, а след това ще последват още 1,5 милиона тона.
Петролът поевтинява след сделката за руския дизел и „енергийното примирие“
- Защо Тръмп толкова често променя позицията си по отношение на руския петрол?
Променящата се публична позиция на Тръмп по въпросите на руската енергетика отразява продължаващия натиск от политически и икономически фактори, които често са в противоречие помежду си.
„Тръмп е притиснат между геополитическите си амбиции и вътрешнополитическите последици от скъпата енергия“, заяви пред „Ал Джазира“ Сузана Стрийтър от Wealth Club.
По думите ѝ Вашингтон се опитва да окаже натиск върху Москва заради войната в Украйна, като същевременно разрешава продажбите на руски горива, които могат да осигурят допълнителни приходи за Кремъл.
„Тази промяна може да донесе краткосрочна политическа полза, ако предлагането се увеличи и цените спаднат, но може да има дипломатическа цена в дългосрочен план“, каза тя и добави, че ползите изглеждат ограничени, докато войната в Близкия изток продължава.
През септември цената на дизела в САЩ достигна рекордните 6,52 долара за галон, което засили натиска върху Тръмп преди междинните избори на 3 ноември.
Според академичния изследовател Муравиев обаче публичната реторика на американския президент трябва да се разграничава от действията на неговата администрация.
„Не виждам особена непоследователност в подхода на Тръмп, защото отвъд публичната му реторика и честите му публикации в медиите администрацията му следва по-последователна линия“, заяви той пред „Ал Джазира“.
Муравиев посочи разговорите между руски и американски представители през август и септември и предположи, че преговорите за последното споразумение за дизела може да са започнали доста преди Тръмп да го обяви миналия петък.
Той предположи, че моментът на обявяването може да е бил избран по политически причини, за да може Тръмп да обяви успех в овладяването на цените на енергията преди междинните избори.
Освен това Москва също има интерес да помогне на Тръмп да запази политическото си влияние, тъй като администрацията му изглежда по-склонна да преговаря с Русия, отколкото тази на бившия президент Байдън. Тръмп сравнително по-често приема руската позиция по отношение на войната в Украйна и дори обвинява Зеленски, че не успява да сложи край на конфликта.
„За Путин въпросът не е само в непосредствената икономическа полза, а и в постигането на дългосрочни политически и стратегически цели“, заяви Муравиев, визирайки и други теми като Иран, киберсигурността, космическото сътрудничество и контрола над ядрените оръжия.
Енергийната криза има и различни последици за американския бизнес.
Докато по-високите цени на петрола могат да увеличат приходите на американските енергийни компании, те повишават оперативните разходи на предприятията, зависещи от горива.
Сузана Стрийтър заяви, че по-евтиният дизел може да облекчи положението на транспортните компании, земеделските производители и промишлените предприятия. Допълнителните руски доставки обаче едва ли ще окажат значително влияние, докато нарушенията в Близкия изток продължават.
Тя предупреди също, че честите промени в санкционния режим могат да създадат несигурност за компаниите, които вземат дългосрочни инвестиционни решения и планират веригите си за доставки.
„Ако санкциите бъдат облекчавани, възстановявани или променяни в кратки срокове, компаниите се сблъскват с по-голяма несигурност при избора на доставчици и спазването на регулаторните изисквания, както и с риска да се окажат от грешната страна при внезапна промяна на политиката“, каза тя.
