След земетресението от 26 декември, предизвикало опустошителни вълни цунами в Южна Азия, всеки сеизмолог знае, че опасността от земетресения в района е нараснала, споделя в телефонно интервю сеизмологът от университета "Йейл" Джефри Парк.
"Аз обаче не мисля, че някой от нас е могъл да предвиди, че това ще се случи само три месеца по-късно, и то с такъв магнитуд!", изненадва се той.
Дейв Ъпенхиймър, сеизмолог от Американския геологически институт в Менлоу Парк, щата Калифорния, отбелязва, че декемврийското земетресение е освободило голяма част от напрежението в северната част на разлома, като същевременно е предизвикало повишаването му в съседните участъци.
Районът на земетресението преди седмица е бил разлюлян от големи трусове през далечната 1861 г. и оттогава акумулира земетръсна енергия - така че декемврийското бедствие е "ударило" в участък, готов да се активизира всеки момент, обяснява ученият.
Друг участък в югоизточната част от района на земетресението от миналия понеделник за последен път е бил разтърсен чак през 1833 г., добавя Ъпенхиймър.
Независимо кога - утре, след месеци, след десетилетия..., - не можем да знаем това; важното е, че ще се случи, обобщава той.
Вторичните трусове са обичайно следствие от големи земетресения, припомня Ъпенхиймър, определяйки големия вторичен трус преди броени дни като следствие от декемврийското земетресение.
Парк обаче се въздържа да го дефинира като вторичен трус, тъй като то не е станало в участъка на земетресението от декември.
"Това не означава, че двете не са свързани - бърза да добави той. - Напротив: много е вероятно да са."
Това обаче, което сеизмолозите не разбират, е защо (ако скорошният трус не е вторичен на декемврийския) времевият промеждутък между двете е толкова малък, казва Парк, отбелязвайки, че времето между големи земетресения в районите на Анадолския и Калифорнийския разломи може да бъде и цели десетилетия.
Трусът в Калифорния от 1971 г. е натрупал значително напрежение в съседния разлом, който се е активизирал едва през 1994 г. със земетресението в Нортридж, пояснява той.
Взаимозависимостта между двете земетресения е доста ясна, но причината за появата на второто, чието откриване би позволило да се предвиди кога то ще се случи... - именно тя остава мистерия, заключава ученият.
На въпроса за вероятността от други големи трусове в района на индонезийското земетресение Парк отговаря:
"Ако ме бяхте попитали дали това може да стане през следващите три месеца, бих ви казал, че времето е прекалено малко. Колкото до следващите 15 години например, бих ви отговорил, че има такава вероятност."
Новата система за ранно предупреждение за цунами в района на Индийския океан се предвиждаше да започне да функционира от началото на април, но е била изпробвана още в понеделник, когато е известила, че има вероятност от нова голяма вълна, следствие от новото земетресение.
В последна сметка за цунами не беше съобщено, но те биха могли да се образуват при бъдещи земетресения.
Ъпенхиймър дори отбелязва, че в засегнатите райони цунами може и да е имало, но те да са повредили комуникациите и щетите да бъдат открити по-късно.
Цялостна система за предупреждения за цунами в района на Индийския океан се очаква да започне да функционира през 2006 г.
Защо декемврийското земетресение е предизвикало цунами, а по-новият трус - не, все още не е ясно, но причините за това може да са няколко, твърди Ъпенхиймър.
"За да се предизвикат големи вълни, трябва да има вертикални трусове на морското дъно - обяснява той, - а в сравнение с декемврийското земетресение трусът от понеделник е бил по-дълбоко под земната повърхност, така че ефектът му върху дъното на океана е бил по-непряк."
"Освен това то е било под остров, което допълнително е ограничило ефектите му върху морското дъно. И накрая, но не по значение - ориентацията на земетресението се е различавала от декемврийската."
Трусът от декември е бил по оста изток-запад, по посока на Шри Ланка, Тайланд и Индонезия, а ориентацията на земетресението от понеделник е била по оста юг-югоизток, като енергията му е била насочена към открития океан и Антарктика, пояснява Ъпенхиймър.
Парк твърди, че някои от разклоненията на земетресението в Суматра са били разбудени след дълъг период на относителен покой, настъпил след поредица големи трусове през 50-те и 60-те години на ХХ век.
Само по себе си това не е злокобно предзнаменование, големите земетресения са относително редки, уверява той.
В действителност обаче трусът от миналия понеделник с магнитуд 8,7 по скалата на Рихтер е второто голямо земетресение в района след 1964 г., припомня ученият.
Първото е мощното земетресение в Суматра от декември м.г., чийто магнитуд се оценява на 9 или повече по скалата на Рихтер.
Парк добавя, че земетресението от декември е необикновено с това, че е продължило относително дълго - 400-500 секунди, или шест и половина до осем и половина минути.
През XX век е имало едва шест земетресения, силни колкото новия трус преди седмица, и само четири, възникнали по протежение на един от земетръсните разломи, разделящи гигантските тектонични плочи, съставящи земната повърхност! Това е разломът, простиращ се от руския полуостров Камчатка, през Алеутските острови, чак до Аляска.
