Н якога император Октавиан Август издигнал на римския Форум близо до храма на Сатурн позлатен бронзов монумент, наречен Milliarium Aureum или Златен километричен камък.
Всички пътища в Римската империя - която тогава поне за нас, европейците, покривала целия цивилизован свят - водели началото си именно от този монумент и всички дължини и разстояния от Рим до най-далечните кътчета на империята били измервани оттук.
Днес, ако отидете във Вечния град, разбира се, че няма да видите въпросния Milliarium Aureum, той просто не е оцелял през хилядолетията. Но ще зърнете мраморната му основа, която съдбата - по някаква своя странна приумица - е пощадила.
Златният километричен камък на Древен Рим може да не е оцелял физически, но има свои... да ги наречем, духовни последователи. Това са знаци, разположени в столиците на различни държави, които бележат т. нар. нулев километър, от който условно започват всички пътища и магистрали.
Такъв има и в Русия, най-голямата държава на планетата. Намира се в самия център на Москва, пред Иверските (или още Възкресенските) врати и е разположен върху паважа на алеята, която свързва Червения площад с Манежния. Официалното название на бронзовата плоча е Нулевой километр автодорог Российской Федерации. Тя е поставена през 1996 г. и много скоро след това възниква обичай или просто суеверие, според което съдбата ще сбъдне едно желание на онзи, който застане точно върху нулевия километър и хвърли монета през рамо.
Ако някога отидете в Москва, застанете на нулевия километър и хвърлите монета, не се учудвайте. ако някоя възрастна жена или просяк се втурнат да я вземат. Бронзовият знак ги привлича като магнит, тъй като обичаят е доста популярен сред жителите на Москва, а и сред гостите от руската провинция и бившите съветски републики.
Нямаме представа колко пари се търкулват по паважа с надеждата да спечелят сбъднато желание, но стариците и просяците, които дебнат наоколо, се мръщят на онези, които не хвърлят копейки и рубли, а чуждестранни монети.
Ако московският нулев километър е сравнително млад, то парижкият (французите тук всъщност го наричат нулева точка) е доста по-стар. Поставен е през 1769 г. в самия център на Париж - пред централния вход на катедралата Нотр Дам - и представлява каменен диск, който някога всъщност е бил роза на ветровете, с малък месингов орнамент в центъра. Ако пътувате някъде из Франция и видите табела "Париж ? 147 км", знайте, че разстоянието е измерено именно до тази нулева точка.
И в Париж, както и в Москва не минава без поверие, но тук то е друго - туристите, които стъпят върху нулевата точка, вярват, че един ден ще се върнат във френската столица. Испания също има своя Км 0. Намира се на централния мадридски площад Пуерта дел Сол, случайно или не, точно пред старата поща, чийто часовник - според една разпространена градска легенда - отбелязва официалното време в Испания.
През 2002 г. символичният център на страната бе завъртян на 1800, тъй като изобразената на него карта на Испания била обърната наопаки. Не навсякъде обаче нулевият километър е точка, отбелязана върху централния площад на града.
Същото било положението и в Древен Рим. Там Milliarium Aureum не съвпадал с Umbilicus Urbis Romae (букв. Пъпа на град Рим), който бил отбелязан от друг монумент.
Така в Индия функцията на нулев километър изпълнява семплата платформа от черен мрамор, поставена на мястото, където на 31 януари 1948 г. е кремирано тялото на Махатма Ганди, бащата на индийската нация.
Във Филипините това е основата на пилон за знаме в парк Рисал в столицата Манила.
В Будапеща пък е триметрова скулптура от варовик ? огромна 0, кацнала върху буквите КМ, издигната там, където е бил прагът на кралския дворец в Буда, разрушен при построяването на един от мостовете над Дунав през 1849 г.
Японският нулев километър пък е разположен по средата на моста Нихонбашин (буквално Японския мост) в столицата Токио.
Подобно е положението и в Панама, където нулевият километър е отбелязан върху моста Мартин Соса на авеню Симон Боливар, което всъщност е част от Панамериканската магистрала.
Чилийският нулев километър също е част от тази магистрала, докато аржентинският е разположен в центъра на Буенос Айрес.
Особено любопитна е историята на кубинския нулев километър. Той се намира в столицата Хавана, но не върху площад или мост, а на пода в голямата зала на Капитолия. В самия център на залата, под погледа на огромната статуя на Републиката (висока 15 м, тежка 49 тона и покрита с чисто злато) е инкрустиран 25-каратов диамант.
Това е реплика на оригиналния диамант, за който се твърди, че принадлежал на руския император Николай ІІ, а впоследствие бил продаден на кубинската държава от богат турски търговец. Скъпоценният камък бил откраднат на 25 март 1946 г. и върнат по мистериозен начин на президента Рамон Грау Сан Мартин на 2 юни същата година. Диамантът бил поставен отново на мястото си, но през 1973 г. бил заменен от копие.
Първоначално англосаксонският свят страни от идеята за знак, отбелязващ нулевия километър. Във Великобритания например всички разстояния се измерват от железопътната гара "Черинг Крос" в Лондон, което я превръща в официален нулев километър. Жителите на града обаче си имат и неофициален. Това е прочутият Лондонски камък (The London Stone), с който са свързани няколко легенди.
Според най-невероятната той е бил част от олтара на Брут от Троя, митичен потомък на Еней, основател на град Лондон и първи владетел на Англия. По-достоверно звучи версията, според която това е нулев километричен камък, от който римляните измервали разстоянията в тогавашната си провинция Британия.
Представа нямаме кое е истина, и кое мит, но факт е, че векове наред не само жителите на Лондон, но и англичаните като цяло смятат Лондонския камък не само за център на града, но и за негова душа и сърце. Съгласно средновековната традиция пред този камък били сключвани важни търговски сделки, били полагани клетви за вярност и били оповестявани официални прокламации.
Така през пролетта на 1450 г. Джак Кейд, водачът на въстанието срещу крал Хенри VІ, превзема Лондон и докосва камъка с меча си, което му дало символичното право да се обяви за владетел на града.
Някога Лондонският камък бил разположен в средата на Кенън Стрийт и се радвал на далеч по-внушителни размери. По-късно бил вграден в стената на черквата Сейнт Суитин, но тя пострадала тежко от бомбардировките през 1940 г. Като по чудо камъкът изобщо не бил засегнат, а черквата се наложило да бъде съборена.
Днес Лондонския камък може да бъде видян, вграден ниско в стената на магазин за спортни стоки край станцията на метрото на Кенън Стрийт.
Странна е съдбата и на нулевия камък във Вашингтон. Първият архитект на града, французинът Пиер Шарл Л'Енфант, възнамерявал да постави обелиск на разстояние една миля източно от Капитолия. От него трябвало да се измерват разстоянията между американската столица и останалите градове и щати.
Идеята не била осъществена, а поставеният през 1804 г. Камък на Джеферсън отбелязвал мястото на т.нар. Вашингтонски меридиан. Едва през 1919 г. бил поставен временен маркер, а на следващата година Конгресът упълномощил военния министър да издигне съответния монумент, но това да не става за сметка на бюджета.
Нужните средства били събрани от дарения и вашингтонският нулев камък бил официално открит на 4 юни 1923 г. близо до Белия дом. Той представлява гранитен блок с височина около метър и двайсет, на върха на който е поставен бронзов диск с формата на 16-лъчева роза на ветровете.
Камъкът обаче така и не изпълнил предназначението си да служи като отправна точка за измерване на километрите (или по-точно на милите) между Вашингтон и останалата част на Америка, и днес служи единствено за определяне на разстояния на територията на щатската столица.
За разлика от всички други столици и държави в Румъния има два нулеви километра, и двата разположени в Букурещ. Единият е официалният, издигнат пред черквата Свети Георги през 1938 г. като символ на Велика Румъния. Монументът, в центъра на който се намира бронзова скулптура, наподобяваща земно кълбо или жироскоп, е разделен на 8 секции, символизиращи историческите провинции на Румъния (включително Молдова), а отстрани са изписани имената на "румънските" градове, сред които фигурират Кишинев, Силистра и Добрич.
"Неофициалният" нулев километър пък се намира пред Националния театър в Букурещ. Издигнат бе през май 2006 г. в знак на протест от Асоциацията на жертвите на Минериадите, малко пародиен термин, събирателен за походите на миньорите към Букурещ, разпръснали няколко протеста на прозападната опозиция или самите те протестирали със социални искания.
