Mutri & filiiki

Автомобилистите трябва да избягват конфронтация с агресивни шофьори в България. В частност каращите последни модели BMW, Mercedes и Audi са известни с това, че нарушават ограниченията на скоростта и карат опасно.

Автомобилистите трябва да проявяват предпазливост и да избягват спорове с шофьорите на такива превозни средства, които могат да бъдат управлявани от въоръжени представители на организираната престъпност."

Британското посолство също съветва: "Избягвайте конфронтации с агресивни шофьори, които могат да бъдат въоръжени." Холандското пък предупреждава: "Пътуването с кола в България е възможно, но не и без риск. Кражбите на коли, в частност западноевропейски марки, са срещано явление. Имайки предвид вероятността за кражба в комбинация с лошото - а на някои места много лошо - състояние на пътищата в България, е силно препоръчително да не карате след залез слънце."

"The Rough Guide to Bulgaria" добавя: "Винаги при възможност ползвайте охраняеми паркинги и никога не оставяйте автомобила си на малка уличка, освен ако не е снабден със заключване за волана."

Мръсни седалки и софт порно

И докато сме на тема трафик, ето какво ще прочете господин Браун, ако утре реши да изкара ски ваканцията си в България и надникне за малко инфо в сайта на "Lonely Planet": "Автобусната и влаковата мрежа в България са обширни и доста евтини, въпреки че разписанията им са нелогични, има мистериозни анулирания и персонал, зает с много важни кръстословици. Частните автобуси конкурират държавния транспорт по основните направления, често компенсирайки малко по-високата цена с екстри, като например амортисьори. Няма шанс да не се натъкнете на саундтрак, съставен от поп музика, която сте се надявали да сте забравили завинаги, и човек се надява да няма пряка връзка между отвратително мръсните седалки и плакатите със софт порно."

Ако, веднъж вече дошъл в България, господин Браун попадне на сайта на седмичния вестник за чужденци "The Sofia Echo" и надникне в раздела useful tips, ще получи следната - съгласете се - понякога животоспасяваща информация: "Тоалетните съоръжения са значително подобрени в сравнение с преди 10 години, но могат да бъдат отблъскващи, основно в по-старите сгради и извън големите градове. Повечето съвременни бензиностанции, ресторанти, хотели и барове имат приемливи съоръжения. Но на други места можете да бъдете изправени пред нищо повече от дупка в земята и никаква тоалетна хартия. Винаги носете мокри кърпички със себе си."

"Извън София можете да се натъкнете на стари жени, които седят пред вратите на тоалетните. Те ще ви продадат едно парче тоалетна хартия за сума между 20 и 50 стотинки и няма да разберат, ако искате повече", съветва "Vagabond".

С колко филийки хляб?

Какво ще се случи, ако господин Браун отиде на ресторант в България? О, много неща - ще ви кажат пътеводителите. На първо място, ще остане разочарован от обслужването.

"Много посетители и чужденци, които живеят в България, се оплакват, че обслужването е вероятно най-лошото в Европа - и за съжаление може би са прави. Въпреки че самите българи твърдят, че качеството на обслужването се е подобрило отвъд разпознаваемостта от падането на комунизма насам, крайно неучтивите, а понякога и направо груби сервитьори и продавачки без какъвто и да е видим интерес в правенето на продажба все още са характерна черта", пише "Vagabond".

Второ, най-вероятно господин Браун ще бъде запитан kolko filiiki хляб ще желае - което би го изненадало, ако от "Rough Guides" не го бяха предупредили за тази странна особеност на тукашното ресторантьорство.

Част от образа на България, с който тя гордо застава на прага на Европа, включва: атаки срещу чужденци, мотивирани единствено от цвета на кожата, чести случаи на джебчийство, измами с банкомати, дрогиране с цел ограбване - чрез слагане на силни успокоителни в напитки или храна от "случайни приятели", болници, които не покриват американските или западноевропейските стандарти (от сайта на Държавния департамент на САЩ). Или: пътна полиция, която е част от проблема, а не от решението; заети от паркирани коли тротоари, дупки по улиците, опасност от пресичане, особено на зебра, каране на колело в София като самоубийствено занимание, опасност същото това колело да бъде откраднато, ако бъде оставено на улицата, макар и вързано за улична лампа; непоносим шум - гърмяща музика в заведенията, виещи аларми на коли, бормашини в неделя следобед (от "Vagabond").

Посмяхте ли се? Добре. А настръхнахте ли? Пак добре. Осъзнахте ли, че макар и тук-там хиперболата да надделява, общата картина е доста точна? Включихте ли току-що в новогодишните си обещания "да направя всичко, което зависи от мен, за да променя образа на България"? Или сте от онези, които вярват, че само българите можем да си критикуваме страната, но ако някой друг го прави, това вече е кръвна обида?

Всъщност забравете този текст. Като омъжена за чужденец мога да ви гарантирам, че чужденците харесват България и в частност българите, защото сме умни, прекрасни, добри и, а, хм, скромни.

Да - кимам с глава енергично - да. Само че не знам дали може да ми се вярва. Все пак България е онази държава, където на езика на тялото при кимането с глава да е не и обратното.