Във вторник общото събрание на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) прие пакет с антикризисни мерки. Сред най-важните са възстановяването на доверието на Европейския съюз към България. Приемането на пакета от мерки, подготвяни повече от месец, стана в деня, когато Европейската комисия отказа да върне акредитацията на две от агенциите по програма ФАР в България, с което страната загуби окончателно 220 млн. евро, а съдбата на други 340 млн. не е ясна.
Безпрецедентната в историята на съюза досега стъпка беше наложена с аргументите, че нередностите в усвояването на еврофондовете в България продължават да са сериозни, има и нови проблеми, както и политическа намеса, която не се признава. За ефектите от случващото се върху българската икономика разговаряме с преизбрания председател на КРИБ Иво Прокопиев, съиздател на в. "Дневник".
- Какъв сигнал е решението на Европейската комисия да отнеме акредитацията на двете агенции по ФАР, с което България губи поне 220 млн. евро, и как ще се отрази това на българската икономика?
- Репутационно е много лош сигнал. Оценката на Европейската комисия е най-важният индикатор за доверието в новоприетите членки на ЕС.
Въпросът не е толкова в загубените 220 млн. евро, колкото че очевидно имаме проблем с усвояването на европейските фондове изобщо. Комисията ни казва, че няма доверие в българските институции, защото не работят в интерес на европейските и българските данъкоплатци. Това е много тежка оценка.
Но най-големият проблем всъщност е на друго място. Най-вероятно в резултат на загубата на доверие България ще има ограничен достъп до мерките за финансова подкрепа от ЕС и Европейската централна банка във връзка с икономическата криза. А това може да се окаже решаващо.
- Няма ли опасност "черният печат" от Брюксел да разколебае и други инвеститори и притокът на външни капитали към България още повече да намалее, при това в условията на криза?
- В момента Европейската комисия играе ролята, която МВФ имаше през 1996-1997 г. Ако няма подкрепа от фонда, няма инвеститори. "Черният печат" на Еврокомисията допълнително прави България по-рискова за инвестиции.
- Какъв е ефектът върху бизнеса от образа, който България вече има в ЕС?
- Трябва да разграничаваме образа, който имат българските политици и управляваните от тях институции, от образа на България и българския бизнес като цяло.
Парадоксално, но дългосрочно санкциите на Брюксел са в интерес на българските граждани и бизнес. Ако не успеем да изградим институции, които работят в интерес на гражданите, няма как да станем развита и богата държава. Краткосрочно е много болезнено, защото спирането на фондовете идва точно когато най-много ни трябват, за да смекчат ефекта от кризата.
Накратко, отговорността я носят политиците, но цената ще я платят фирмите и гражданите.
- Във вторник КРИБ прие антикризисен пакет, кои са най-важните и неотложни мерки в него?
- Те са няколко групи. Най-важното е възстановяване на доверието на Брюксел. По същество предлагаме предизборен обществен договор за реформите, които се очакват от нас.
С това споразумение трябва да убедим комисията да размрази фондовете сега, защото икономиката няма как да изчака нормалния политически цикъл. Той би означавал практически цялата 2009, в разгара на кризата, да изкараме без достъп до еврофондовете.
Второто важно послание е прекратяване на спекулациите със стабилността на валутния борд. Трябва да е ясно и еднозначно, че България ще влезе във валутния механизъм (ERM2) и еврозоната със сегашния курс.
Приемането ни в ERM2 e чисто политическо решение и е крайно наложително в момента. В този смисъл е било и изявлението на българския премиер Станишев в Брюксел преди две седмици.
Финансовият аргумент за това е много сериозен. В момента на пазара хеджирането на валутния риск лев-евро струва 13% за една година. Това означава, че заради нарасналия валутен риск в България ще влизат все по-малко инвестиции, защото проектите, които могат да осигурят толкова висока възвращаемост, са малко.
Затова, ако не може да постигнем политическо решение за приемането ни във валутния механизъм, не трябва да пречим на спонтанното навлизане на еврото като втора официална валута в България. Така постепенно валутният риск ще изчезне.
Отделно от тези две макропослания сме предложили няколко десетки мерки за подобряване на ликвидността в банковата система и в реалния сектор.
- Вярвате ли, че политическите партии ще постигнат консенсус за необходимите реформи? Първите им реакции не бяха обнадеждаващи, а ДПС вече смята, че ги изпълнява. И кое ще гарантира, че консенсусът няма да остане само на предизборна хартия?
- Честно казано, политиците ни нямат друг избор. Рано или късно ще трябва да се подчинят на интересите на българското общество. Доколкото вътрешната политическа система не е в състояние да постигне този резултат, Европейската комисия ще играе ролята на външен дисциплиниращ фактор.
Хубавото на кризата е, че освобождава енергия за промени. Очаквам в резултат на икономическите трудности средната класа отново да стане по-активна в политически и обществен план. Това ще усили и вътрешния натиск за реформи.
- В пакета се отделя конкретно внимание на четири сектора - строителство, недвижими имоти, туризъм и текстилна индустрия. Защо? Металургията и химическата промишленост например също са засегнати от кризата?
- Металите и химическата промишленост са изключително важни за българския износ. Там ударът идва по линия на спада на цените на международните стокови пазари. По този въпрос практически няма много какво да се направи, освен да се изчака възстановяване на пазарите.
Но мерките за по-голяма гъвкавост на пазара на труда и осигуряване на нужното финансиране от банките се отнасят в пълна сила и за тези сектори.
- Ще търсите ли подкрепа от други работодателски организации и какъв отговор очаквате от правителството?
- Ние подготвяхме нашата позиция повече от месец. Основните предложения са дадени от членовете на КРИБ и са консултирани с много широк кръг икономически институции в България и чужбина. Според мен те са разумни и представителни за интересите на бизнеса.
По отношение на правителството - досега то някак избягваше сериозния разговор по темата. Няма повече време за чудене, трябва да се действа.
- Как оценявате плана на Европейската комисия за стимулиране на икономиката в ЕС, обявен в сряда? Кои мерки българското правителство трябва да подкрепи и срещу кои да възрази?
- Най-приложимата мярка е нефинансова - ускоряването на структурни реформи. За нас това са: реформа на публичния сектор, на съдебната система, борба с организираната престъпност и корупцията.
Намаляването на ДДС не е вариант за България. Същото донякъде е и за публичните инвестиционни разходи, защото това, което ЕС констатира, е, че харчим публични пари непрозрачно и неефективно.
Т.е. има сериозна опасност отпуснатите средства да не постигнат своите макроикономически цели. Инвестиции в енергоспестяване и възобновяеми енергийни източници е удачно решение за България, защото е енергийно неефективна.
Като цяло няма универсално решение. Всяка държава търси своя път през кризата. Затова сега е много важно бизнесът и правителството да са в непрекъснат обмен на информация, за да може да се вземат бързи и правилни решения.
В този смисъл е и предложението ни за създаване на ad hoc работна група между бизнеса и правителството.
