Е лектроразпределителните дружества (ЕРП) ще бъдат притиснати да повишат цените на тока, ако НЕК им издърпа част от най-големите бизнес клиенти, каквато възможност предвиждат внесените в парламента поправки в енергийния закон. Това обясниха представители на дружествата, според които готвените промени влошават и без това "квазиконкуренцията" в сектора.
Новите текстове, внесени от енергийното министерство, на практика разширяват лиценза на НЕК с правото да продава средно напрежение на директно свързаните със съоръжения към нея фирми. Досега всички потребители на средно напрежение, каквито са повечето предприятия у нас, купуваха от 7-те разпределителни дружества. Те бяха приватизирани в началото на 2005 г. и сделките освен всичко друго предвиждаха да им се гарантира 16% норма на възвращаемост за първите три години.
Ако обаче държавата чрез НЕК се върне на техния пазар, това със сигурност ще влоши резултатите им и те ще имат всички основания да искат по-високи цени за останалите абонати. Законът още не е влязъл в пленарна зала, но процесът изглежда е започнал, защото според представители на ЕРП-тата НЕК вече предлага директни оферти към по-големите им абонати и, разбира се, при по-ниски цени.
Предложените промени ще узаконят действията на НЕК в момента, които са в нарушение на лиценза й, коментира директорът "Право и комуникации" на ЕON-България, Маркус Кауне. Компанията е собственик на ЕРП-тата във Варна и Горна Оряховица.
Кауне съобщи, че от няколко седмици НЕК предлага на клиентите им да ги захранва и определи това като нелоялна конкуренция. Той предупреди, че компанията ще представи позицията си както пред българските институции, така и в Еврокомисията.
Промените изчистват споровете между бизнес абонатите, електроразпределителните дружества и НЕК, коментира изпълнителният директор на компанията Мардик Папазян. Той твърди, че в момента няма данни колко от клиентите на ЕРП-тата ще се пренасочат към електрическата компания. Според експертни оценки най-големите потребители формират около 18-20% от приходите на разпределителните дружества. В същото време разходите по обслужването им са много по-малки от тези за битовите абонати и затова ЕРП-тата ще се борят да ги запазят.
Предприятията от своя страна логично търсят начини за оптимизиране на разходите и офертите на НЕК ги привличат. Наскоро "Биовет" се отказа от "Електроразпределение София-област", защото има изградено собствено съоръжение. В спора му с дружеството се намеси енергийният регулатор, чието решение в полза на НЕК ЕРП-то оспорва в съда и делото ще е след месец.
От началото на май заводът за фаянс "Хан Аспарух" също стана клиент на НЕК. Компанията предложи по-ниски цени, коментира изпълнителният директор на "Хан Аспарух" Спас Шопов. Той поясни, че заводът преговоря с лицензирания търговец на ток "ЕФТ България", за да купуват впоследствие от него.
В сряда представители на разпределителните дружества ще се срещнат с министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и с регулаторната комисия, за да изложат опасенията си.
Пазарът ще направи крачка назад във функционирането си с промените в закона за енергетиката, заяви председателят на управителния съвет на ЕVN - България, Щефан Шишковиц. Дружеството притежава ЕРП-ата в Пловдив и Стара Загора. Той изрази надежда, че депутатите няма да приемат предложените текстове. Според Томаш Хюнер, регионален мениджър на CEZ (собственик на ЕРП-тата в София, София-област и Плевен), Комисията за защита на конкуренцията трябва да се изкаже по промените.
Във вторник председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов заяви, че не е запознат с подготвените поправки в закона и е създадена работна група, за да се занимава с проблема.
В една от забележките в мониторинговия доклад на Еврокомисията от миналата седмица се посочва, че България е предприела твърде малко действия за либерализация на енергийния пазар и трябва да продължи работата в тази посока. От около година и половина най-големите индустриални предприятия получиха възможност да купуват енергия директно от производителите, което намали сериозно приходите на НЕК и е възможно исканата промяна да цели известна компенсация. Спорно е обаче дали тя е в посока на допълнителната либерализация на пазара.
криза, която тихо расте" />
