Т ова, че чернокож стана президент на САЩ, съвсем не означава, че дискриминацията на трудовия пазар вече не съществува - особено в Европа.
Германия е една от развитите страни, в която социалната среда влияе най-много на шансовете за успех в училище, а по-късно и в професионалния живот.
Младите хора от имигрантските среди срещат повече трудности при получаването на образование, а след това и при реализацията си. Така в един от мултикултурните квартали на Берлин, Кройцберг, се появява т.нар. Билдунгсверк - ателие, което помага на децата на имигранти да се интегрират по-лесно.
Тук идват най-тежките случаи, хора, напуснали училищната система, без да получат образование или диплома, както и такива, идващи от семейства, в които образованието не е било приоритет.
Обикновено са необходими около шест месеца, за да свикнат младите хора в това ателие с дисцплината и да си създадат навици за учене.
Билдунгсверк се финансира с публични средства, но всъщност в основата му стои частен център, който си е поставил сериозни цели по отношение на рентабилността: най-малко 50% от дипломиралите си в ателието трябва да са си намерили работа до три месеца след приключване на обучението.
Поставените цели действително се изпълняват до голяма степен благодарение на големия брой преподаватели и възпитатели, които се занимават с общо 600-те ученици.
За няколко години Билдунгсверк успя да се превърне в модел за обучение и интеграция за цяла Германия.
Испания също изпитва проблеми с интегрирането на децата от имигрантските среди. За да преодолее тези затруднения Каталуня лансира пилотен проект в два града на областта.
От 52 деца на родители имигранти в единия от двата града, включили се в програмата през септември, вече 37 са се прехвърлили успешно в общообразователната система.
Обикновено децата прекарват от 15 дни до един месец в тези подготвителните класове, в зависимост от способността им за интеграция. Идеята е да им се позволи да се интегрират по-лесно към новата им страна, да опознаят новия начин на живот и разбира се, да научат местния език, какъвто е каталунския.
В 14 от градовете на Каталуня съотношението на децата от имигрантски среди в училищата надминава 25%, а в някои общини достига 40% и дори повече.
Една от най-многобройните имигрантски общност в Испания е българската. Но по-голяма част от децата посещават масовите училища.
Само в област Кастиля от близо 17 хиляди ученици от имигрантски среди 2712 са българчетата. Продължителността на адаптацията се обуславя от възрастта, но и от индивидуалните психически особености на всяко дете.
За едни това отнема години, за други са необходими само пет-шест месеца, споделя Радост, която работи като учител по български зад граница.
Знанието или незнанието на испански език е фактор за интеграция на тези деца в испанското общество. Владеенето на български език, което също е слабо, е определящ мотив за вземане на решение за връщане в България на много български семейства.
Това е противно на наивните очаквания, че в периода на финансова криза, българите ще поемат обратния път. В самата България няма целенасочена политика за интеграция на завърналите се. Висококвалифицираните трудно си намират престижна работа.
Липсва политика за приобщаване и на децата на имигрантите, които избират България по една или друга причина. Една от причините според изследователи като Анна Кръстева е, че имигрантите в България са много по-различни от имигрантите в Западна Европа.
Те са малобройни в сравнение с тези в западноевропейските страни.
Децата на българските имигранти посещават български училища. Китайците обаче, които са една от значимите имигрантски групи у нас, предпочитат да изпращат децата си в Китай.
Те имат високо мнение за своята образователна система и желаят децата им да научат много добре своя роден език. Затова не можем да видим китайчета в масовите български училища.
За чужденците, които остават да живеят и работят в България, шанс да научат езика е Институтът за чуждестранни студенти, създаден още през 1965 г.
Най-много курсовете по български в института се посещават от децата на български изселници в Турция. Те пращат децата си, за да завършат висшето си образование.
Повечето чужденци обаче усвояват езика основно чрез самообучение и с помощта на сънародници. Най-добре интегрирани са иракчани, ливанци, палестинци, сирийци, които най-отдавна са имигранти в страната.
Основна част от тях се занимават с търговска дейност и са работодатели и на българи. Те най-лесно се адаптират. Освен това част от образованите представители на имиграцията са добре приети от интелектуалния елит на България.
Най-трудно се справят имигрантите от африкански произход заради предразсъдъците, на които се натъкват сред по-голяма част от българското общество.
