Чака ли ни война в Македония?

Ч�а �а ли ни война в Македония? До вчера никому неизвестно, село Танушевци присъства във всички световни новинарски емисии. Защо?

Защото селото от няколко дни е окупирано от албански въоръжени сили, които водят престрелки с македонските сили за сигурност - армия и полиция.

Защо, се пита човек, и как е възможно това да се случва на територията на независима държава, каквато е Македония?

Отговорът е в патовата международна ситуация, от която се възползват албанците.

Какво е положението погледнато от албанска страна? През 1999 година албанците постигнаха грандиозна победа за тяхната национална кауза - Косово. Провинцията, която е 90% населено с албанци, след въздушните удари срещу Югославия получи "де факто" признание за албанския си характер. Въпреки приказките за изграждане на "успешен мултиетнически модел" в името на който се водеше именно войната, Косово придоби статут на международен протекторат под формалната власт на Югославия. До голяма степен Косово сега прилича на Източна Румелия преди обединението си с България.

Албанците отдавна (поне 7-8 години) смятат Косово за независима държава с паралелни структури - образование, здравеопазване, сигурност. Сега тези структури са легализирани и са официалните структури на Косово - ни повече, ни по-малко.

Защо има конфликт в Южна Сърбия и в Македония по границата с Косово? Според договореностите след Косовската война югославската армия трябва да се отдръпне на 5 километра навътре в територията на страната, образувайки т.нар "зона за сигурност". "Буферът" бе създаден, за да се избегне възможността за случаен или провокиран конфликт между югославските сили и силите на КФОР, албанците или македонските въоръжени сили.

Именно от безвластието в тази зона се възползват албанските терористични отряди, за да провеждат военните си акции.

Целта на албанците е да провокират международна намеса на тяхна страна и да повторят косовския сценарий и във вариант за западна Македония и южна Сърбия. Така ще бъде постигнато същото "де факто" управление на тези области от международни сили. В края на краищата ще има няколко протектората, които ще бъде много лесно да бъдат обединени в единна албанска държава - просто въпрос на време.

Как изглежда този конфликт от югославска страна? Сърбите знаят много добре какво искат - пълен контрол върху неоспорваната територия на Югославия. Тяхната позиция е "Пуснете ни да си свършим работата в съотвените ни територии" Тяхната кауза е справедлива, дори по условията на последния, крайно несправедлив за тях мир. Както и да се развият събитията, те печелят. Така че спокойно изчакват развитието на конфликта.

Как изглежда конфликта, погледнат от Европа? Европа не би искала този конфликт да се случва. За Европа, конфликтите по македонско - косовската граница са лош сън, който чакат ако може да отмине от само себе си. Защо това е така?

Европа разчита изключително много на мир в Косово. Валидна е формулата "Мир в Косово - мир на Балканите, мир на Балканите - мир в Европа" .

Но мирът е нарушен и Европа трябва да се намеси, но как? Никое европейско правителство не би искало да даде дори една жертва в конфликта - ето защо непрекъснато валят заклинания за мирното му и политическо рарзрешаване. (все пак нека помислим колко души са необходими за да се умиротвори едно село - нищо и половина).

Вторият голям проблем е отношението на албанците към Европа. Албанците смятат (и то с право), че Европа не гледа с добро око на техните апетити за експанзия. Ако европейците застанат наистина на принципни позиции и действително искат да възстановят мира, те би трябвало да воюват с албанските сили, които в момента рушат следвоенния мирен ред.

Ако започне такъв конфликт, въобще непредсказуемо е поведението на албанците в Косово - може да се стигне дори до въоръжено въстание срещу международното управление там, а това никой от Европа не го иска, тъй като ще доведе до един нов европейски Виетнам - съпроводен с човешки жертви и огромни загуби за Европа.

Как изглежда всичко това от Америка?Ключът за решението на въпроса седи в джоба на новия президент - Джордж Буш (младши).

Много неща подсказват нежеланието и на Америка да се включи активно в конфликта -

първо,съветничката по сигурността на сегашния президент, преподавателката от Станфорд, Кодолеца Рийс декларира по време на предизборната кампания желание да изтегли войските от Босна и Косово

второ, на мястото на отворения бивш хипар, пушач на марихуана, саксофонист, следвал във Великобритания, посетил Съветския Съюз още като студент, със свободни разбирания за любовта и семейството, Бил Клинтън, идва консервативният, религиозен, противник на абортите, верен син на баща си, който почти не е напускал Америка и затворен Джордж Буш.

трето, новата американска администрация предпочита други инструменти за намеса в световната политика - като програмата за противоракетна защита "звездни войни" да кажем.

Как изглежда ситуацията, погледната от Македония?

В Македония управлява коалиция от македонски партии и албански етнически партии. Ако въоръжени сили на републиката започнат военни действия срещу албански въоръжени сили, много е възможно или правителството да падне или албанските лидери в правителството да бъдат обявени за "предатели на албанската национална кауза", което да доведе до тяхното политическо убийство (ако загрубеят нещата, може да се излезе извън политиката)

По- сериозен конфликт може да доведе до гражданска война, в която албанските сепаратисти ще поискат независимост.

Ето защо, въпреки намесата на въоръжени сили на Македония, македонското правителство е нерешително и страшно се нуждае от международна подкрепа и легитимиране. Но както вече разбрахме, на вика на помощ от страна на Македония се отговаря със заклинания или политическа разсеяност, което може обаче наистина да доведе до гражданска война.

В крайна сметка конфликтът тлее, защото срещу албанските терористи не може да се изправи нито една добре въоръжена, мотивирана и легитимирана сила.

Кой ще загаси пожара? Изключителен ход направи българският президент, който веднага влезе в заглавията на световните медии - България е готова да помогне на Македония с всичко, дори с военни части за потушаване на конфликта. Българското правителство няма проблеми нито с легитимността си пред международната общност, нито с общественото си мнение, нито с въоръженията.Още повече, че един нов конфликт или разпадане на Македония е в пълен разрез с националните интереси.

България има интерес от стабилност и просперитет в Македония. Само в тези условия може да се реализира българската национална програма за Македония (каквато и да е тя)

Застрашена е най-важната артерия, свързваща България и Македония - пътят София - Скопие, който минава през Куманово.

След намесата на България, вече не върви Европа и Америка да се правят на разсеяни. Те трябва да помогнат на Македония и на мира, или да допуснат да бъдат изместени от България като фактор в Македония.

Намеса ще има и тя ще бъде особено силна по политическа линия - на албанците ще им се скръцне със зъби, на Югославия ще бъде смекчен окупационния режим, Македония ще заздрави границите си.

Албанците ще замълчат, докато не измислят пореден повод за криза. Те няма да се откажат да повторят косовския сценарий, докато не се установи, че абсолютно всички възможности са изчерпани.

А война в Македония, поне засега, няма да има.

Горното мнение е получено на редакционната поща на Нет Инфо. Редакцията не се ангажира с позицията на автора, но като отворена медиа дава възможност на читателите си да споделят вижданията си по горещата тема.