За никого не е тайна, че появата на интернет е свързана първоначално и с опитите за създаването на мрежа, която да обедини големите университети в САЩ. По времето, когато не е имало развлекателни портали, електронни магазини или новинарски издания, единственото развлечение за професорите и научните сътрудници били т. нар. дъски за обяви. Казано по сегашному - клубовете или форумите. Именно там се зародил и въпросът как да се обозначава шегата в текста. Някои предлагали добавяне на звездичка (*) в края на израза, според други процентът (%) бил къде-къде по-забавен. Спорът бил решен от постинг, пуснат на 19 септември 1982 от Скот Фелмън. Предложението изглеждало така:
19-Sep-82 11:44 Scott E Fahlman :-)
I propose that the following character sequence for joke markers: :-)
Read it sideways. Actually, it is probably more economical to mark
:-(
Съобщението за намирането на откривателя предизвика шумни дискусии и опровержения. Така например Брайън Диър обяви, че емотиконите са били използвани в системата за обучение PLATO поне десетилетие преди тяхното "откриване". Според Кен Смайли, шеф на изследователския отдел към Giga Information Group, откривател на емотиконите бил не друг, а баща му. Смайли-старши, който бил директор на IT отдела на "Кока Кола" през 60-те и 70-те години, принтирал усмивчици на перфоленти и перфокарти, за да забавлява сина си, който стоял с него в кабинета му.
Майк Джоунс, работил по това време Карнеги Мелън, обаче е категоричен - "Спомням си как прочетох това и си помислих "Каква добра идея!".
From: Scott E Fahlman
things that are NOT jokes, given current trends. For this, use
