- Това беше една изключително добра сделка, която може да бъде използвана в учебниците. Никога неработило предприятие, осъдено да бъде разграбено, сериозен инвеститор, висококвалифицирани консултанти на АП от "Бенкърс тръст", висококвалифицирани консултанти на купувача от "Кредитанщалт", добра цена, разчистване на старите задължения със строители и доставчици с доброволно приета редукция и разплащане веднага, бърз пуск, допълнителни инвестиции, високи технологии, включване в голямо международно семейство на сродни заводи. Добре щеше да е ако приватизацията беше продължила по този начин, с тази политическа воля и с това темпо. Но, уви, практически веднага след тази сделка бях уволнен от АП и започна ходенето по мъките до 1997 г., когато пак се намери политическа воля за приватизация, траяла до края на 1999. Оттогава нищо, та и до днес.
- Какво пречи на приватизацията в България според Вас?
- В момента на приватизацията й пречи липсата на политическа воля. Това е ключът. Политическата воля е заменена от частни корпоративни и лични интереси, които по правило са конфликтни. Затова няма единодействие относно целите на приватизацията. Оттам всяка сделка, особено по-важните, се разклоняват в различни посоки и в крайна сметка не стигат доникъде.
- Защитени ли са държавните интереси при продажбата на БТК и "Булгартабак"?
- Така и не става ясно какъв е държавният интерес. У нас всеки го разбира по различен начин. Мненията са противоречиви. На едната крайност са хората, които казват, че в интерес на държавата е да няма никаква държавна собственост, че БТК и "Булгартабак" трябва да се продадат на всяка цена, защото частният собственик ще ги управлява по-добре. В същото време, се чуват изказвания, че държавният интерес означава държавата да запази по-голям контрол върху дружествата, че не е хубаво те да се приватизират веднага, а ако се приватизират, трябва да бъде запазен контролът на държавата. Докато държавният интерес не бъде ясно определен, е трудно да се каже дали той е защитен.
Според мен тези предприятия трябва да се приватизират възможно най-бързо, но с естествената уговорка, че купувачът трябва да бъде наистина стратегически. Когато собствеността се прехвърля в отговорни частни ръце, те трябва да бъдат наистина отговорни. За мен цената винаги е била вторична в процеса на приватизация. Приватизацията е чисто политически процес на смяна на собствеността. По света никой никога не разчита на приватизацията за осигуряване на приходи за държавата. Целта на приватизацията трябва да бъде преминаването на собствеността в частни ръце, които да са отговорни.
- Това ли трябва да е водещото при избора на купувач в стратегически за страната сделки?
- Това трябва да е водещото. В случая с БТК е очевидно, че целта е да се намери добро управление на една компания, която вече реално е изгубила своя монопол, но има много по-добра стартова позиция сред всички потенциални конкуренти. БТК трябва да има добър мениджърски екип и възможност за сериозни инвестиции, за да може да запази своето водещо положение и да не потъне сред появяващата се конкуренция, след толкова инвестиции в нея.
В случая на "Булгартабак" вече многократно се доказа, че не съществува стратегически инвеститор, който да иска да купи и производството, и преработката на тютюна, и цигарените фабрики, и търговията, и безкрайните други активи на "Булгартабак", повечето от които са ненужни за ефективното функциониране на холдинга. Явно е, че трябва да се намери формула на преструктурирането, за да може да се намерят собственици за отделните елементи на "Булгартабак" - за производството, за преработката на тютюна и за цигарите. Така ще се получат по-големи приходи и ще могат да бъдат привлечени наистина стратегически инвеститори. Без съмнение, към цигарените фабрики има голям интерес. Веднага ще се появят и няколко големи компании, които ще искат да купят производството на тютюн. Ясно е, че дружеството трябва да се преструктурира, за да бъдат изпълнени целите за намиране на стратегически инвеститори.
- Какви ще са последствията за имиджа на България от забавянето на приватизацията на двете компании?
- Имиджът на страната никога не е бил особено голям в областта на приватизацията по простата причина, че когато другите страни от Централна и Източна Европа извършваха приватизация, ние още измисляхме закони. Тъкмо започнахме приватизацията и решихме да сменяме модела с масова приватизация, което елиминира чуждестранните участници. Много от най-хубавите предприятия бяха продадени на тогавашните приватизационни фондове, които нямаха никаква възможност да ги развиват. С пускането на миноритарни пакети от много големи предприятия се загуби едноличната държавна собственост, след което приватизацията стана още по-трудна.
Реално приватизацията в България започна след 1997 г., когато предприятията вече бяха съсипани, декапитализирани и не бяха интересни. Въпреки това в периода 1997-2000г. в страната влязоха някои от най-големите световни имена в икономиката. Това се дължеше изключително и само на наличието на политическа воля за приватизация, която се виждаше и разбираше от стратегическите инвеститори.
След 2001 г., поради отсъствието на политическа воля, непрекъснато изникват някакви проблеми и, с изключение на банковия сектор, няма нито един сериозен чужд инвеститор.
- Акции от т.нар. "Пул мечта" ще излязат на фондовата борса през май. Това ще повлияе ли на приватизацията им?
- Дано да е така, но доколкото разбирам и там нещата не са както трябва. Някои от акциите ще излязат на борсата сега, други по-късно, когато им се намери стратегически купувач. На всички им омръзна приказката за лъжливото овчарче. Като излъжеш два пъти, че ще пускаш акциите, на третия път вече никой няма да повярва.
- Какъв съвет бихте дал в настоящата ситуация. Какво трябва да се направи по отношение на процедурата на продажба на БТК и "Булгартабак"?
- Първото, което трябва да се направи е да се смени правителството, защото това правителство няма воля за приватизация. Когато няма воля за приватизация, опитите да се приемат закони, да се променят правила, да се измислят нови методи са безсмислени. Инвеститорите веднага разбират, че приватизацията не е приоритет и заобикалят България отдалеч.
- Съдът Ви оправда по обвиненията за приватизацията на цеха в Цалапица. Защо Ви обвиняват и по други сделки?
- Подписал съм 1025 приватизационни сделки, докато бях министър. Също така стотици договори за продажба на активи на ликвидирани предприятия. Разрешил съм положително хиляди реституционни преписки и хората са получили имот, акции или компенсаторни записи. Моят подпис стои под над 10 000 документа, от които произтичат имуществени взаимоотношения. Забележете, от този огромен брой преписки и сделки днес се оспорват не повече от десетина и нито една не е развалена. Това означава, че екипът на Министерството на промишлеността е работил направо безупречно, при пълна прозрачност и почтеност. Затова не се притеснявам, че съм се подписвал, след като са били положили подписите си моите заместници, директори на дирекции, началници на отдели, квалифицирани юристи и оценители. Знам, че са си свършили работата отговорно и не съм се притеснявал да им дам доверието си.
Същевременно има винаги недоволни, които все търсят под вола теле и им се струва, че е имало някаква далавера, щом някой друг, а не те са спечелили. Огромният брой такива оплаквания и жалби отпадат още при предварителните проверки. Тук-таме обаче някой много подозрителен прокурор или следовател решава, че сме нарушили закона. Тогава отивам на съд и трябва да отразявам неграмотните атаки на наказателни прокурори, които не са си направили труда да отворят и да прочетат малко специализирано търговско право или пък административно и си представят, че аз си седя вкъщи и оттам самостоятелно и еднолично продавам предприятия на който ми харесва и за колкото си искам.
Уви, това е съдбата на всеки, който извършва фундаментални промени в обществото. Никое добро дело не остава ненаказано.
